Осем ученици от ЕГ “Иван Вазов” за поредна година се включиха в международен ученически обмен и гостуваха на свои връстници в побратимения на Пловдив град
Елена Вързилова
ръководител на групата за обмен и преподавател по български език и литература в ЕГ „Иван Вазов“
Осем ученици от Езикова гимназия „Иван Вазов“ за поредна година се включиха в междунароен ученически обмен и гостуваха на свои връстници в Окаяма. Вчера в гимназията бе прожектиран документален филм за историята на побратимяването и приятелските отошения между Пловдив и Окаяма на Йоана-Криста Соколова – бивш възпитаник на училището, и Станимир Симеонов. Кадри от лентата разказват за гостуването на учениците и учителите от ЕГ „Иван Вазов“ и за визитата на японските деца в града под тепетата.
След 10 години в екипа за ученическия обмен с деца от побратимения на Пловдив град Окаяма днес бих казала следното: ако никога не си пътувал извън пределите на родината си, в никакъв случай не трябва да избираш Япония за твоя първа дестинация в чужбина, защото, след като усетиш пулса на живота там, след като се докоснеш до тайната на живота в грижа за другия, след като чуеш тишината, която ти припомня кой си… вече нищо никъде не е същото. Нищо никъде не може да те впечатли повече. Нищо никъде не може да остави у теб толкова дълбока диря, както правят това десетина дена в Япония! И връщайки се обратно назад към пределите на родния свят, ти се връщаш със смесени чувства – от една страна, щастието да прегърнеш близките си и да усетиш аромата на своя град, дом, стая, от друга – с постоянния копнеж отново да се скриеш от хаоса на европееца в онзи подреден и непретенциозен свят далече зад теб, притихнал в бамбуковите гори и оризовите полета на съхранената и чиста природа. Япония променя! И при това: завинаги.
Това е причината този ученически обмен да е така ценен! Защото, участвайки в него, никой няма шанс да остане същия. Всички се променяме и все по-смело и отговорно търсим видяната хармония от чуждия и в нашия свят. Нещо повече: готови сме да я създаваме.
И тази година още 8 ученици от ЕГ “Иван Вазов” промениха нещичко в себе си. Те гостуваха на свои връстници от побратимения град и за седмица успяха да опознаят не само забележителностите в града и префектурата, но и навиците, семейните обичаи, делника и празника на своите домакини. Осем японски семейства отвориха домовете си за нашите деца и ги обгрижиха като свои. Изумително гостоприемство, неподправена сърдечност и огромно старание от тяхна страна децата ни да се почувстват едновременно и спокойни, и впечатлени, и желани – това отношение спечели нашата признателност и обич. Затова не е никак чудно, че нашите деца, а и родителите им поддържат активна комуникацията с тези семейства и след края на ученическия обмен. Ето това е безценно!
Както при всяко гостуване, така и сега екипът на Община Окаяма организира официална церемония по нашето посрещане. На нея присъстваха специални за нас хора, с които от години активно работим по програмата за ученически обмен, както и господин Масао Исоно, Председател на Асоциацията за приятелство Окаяма – Пловдив, който подкрепя обмена ни и също се превърна в наш приятел и опора през годините. Семействата домакини – в пълен състав, включително с малките братчета и сестричета на участниците в обмена, подготвени с научени изречения на български език, с плакати и проекти за България, с български знамена, които развяваха с такъв патос… Искрени и неподправени! Няма дете, което да забрави тази топлина и старание на нашите домакини, а и аз не бих могла!
Срещнахме се отново с кмета на Окаяма – господин Масао Омори, който нито веднъж през годините не е пропуснал да ни окаже тази чест. Децата се вълнуваха да не объркат нещо по протокола на официалната визита, но сърдечното посрещане ги изненада и им вдъхна кураж да поразпитат г-н Омори за всичко, което ги вълнуваше. Един специален подарък за него прелетя хилядите километри заедно с нас: картина с нарисувана къща от Стария Пловдив и познатия ни калдъръм, рисувана специално за него от нашата ученичка Катрин Огнянова. Вярваме, че тя ще намери своето място в къта, посветен на Пловдив, в голямото фоайе на сградата на Общината. Вярваме, че и самата Катрин ще има възможността сама да я види там, когато през следващата година се включи в обмена. Нейни картини бяха поднесени и на другите скъпи за нас хора от екипа на Общината и ние знаем, че така успяхме да стоплим сърцата им най-силно!
В рамките на гостуването ни децата имаха възможността да участват в редица активности, които разкриха различни страни на японската култура и свят: браха и опитаха бели праскови, типични за региона; правиха суши; рисуваха кимона; научиха танца Uraja, който извън залата играха безброй пъти по време на местния танцов фестивал по улиците на Окаяма. Видяха Okayama Castle, заедно посетихме и местното училище Okayama Korakukan High School, което се оказа най-голямата изненада за нашите деца, които за първи път влязоха в класни стаи без обувки – някои от тях боси, а други с домашни чехли. Там, наред с уъркшопите за опознаване, децата опитаха някои хватки от японското бойно изкуство Нагината. Това е изкуството за боравене с дълго дървено оръжие с бамбуков връх (копие или алебарда). Но докато едни от тях тренираха, други свириха на Кото – традиционен японски струнен инструмент, подобен на дълга цитра. Той има 13 струни (в някои съвременни варианти и повече) и се свири с помощта на специални перца, които се поставят на палеца, показалеца и средния пръст на дясната ръка. Децата сияеха! Дадох си сметка, че това е моята най-голяма награда! А и тяхната!
Страхотно беше и в Музея на изкуството „Манеки Неко“. Той се намира в планинска и уединена местност в района Канаямаджи, северно от Окаяма. Музеят се помещава в прекрасна 100-годишна традиционна японска къща (kominka) и съхранява над 800 фигурки на котки на късмета от цяла Япония. Там всеки от нас изрисува и своя котка, която да вземе за спомен.
В дните, в които нямахме организирани събития, всяко дете посети различни места, на които приемните семейства ги заведоха и създадоха още незабравими спомени! Някои от тях срещнахме в Курашики – историческо градче само на 15-20 минути от Окаяма, което е впечатляващо със своя историческия квартал “Бикан”. Други видяхме в древния храм Кибицуджинджа, където за кратко време успяхме да се слеем с тайнството на старите японски ритуали, свързани с местните легенди.
Съвсем ново изживяване за нас, ръководителите в обмена, беше пътуването с класическия японски влак стрела Shinkansen, с който за около 35 минути отидохме и в Хирошима, за да посетим Мемориалния парк на мира. Той е изграден директно в епицентъра на ядрения взрив от 6 август 1945 г. Вместо да застроят разрушения център на града, архитектите са го превърнали в огромен парк, посветен на паметта на жертвите и на каузата за свят без ядрени оръжия. Лесно е да разкажа тази фактология, но онази, за която говорят експонатите в Мемориала, не може да се обговори… Тя може да накара кожата ти да настръхне и в крайна сметка … да те промени за пореден път в рамките на тези няколко дни в японския свят.
Но онова, което най-много променя мен, са хората на Окаяма. Онези, с които през годините изградихме взаимно доверие и които допуснах до сърцето си. Те са там всеки път! Те не се променят: винаги искрени, предани, готови да откликнат при нужда, безкрайно дисциплинирани, уважителни и честни. Те са причината за тази магична притегателна сила на Окаяма за мен. Същото споделят и учениците ни. Всички плакахме, докато се разделяхме на летището в Окаяма! Като че ли децата тогава осъзнаха колко силна е връзката, която успяха да изградят с хората в побратимения ни град, и всяко дете остави частица от себе си там. Махахме през прозорците на самолета дълго на всички, които си тръгнаха от летището чак когато самолетът ни вече се издигна във въздуха…
Нашите ученици още тъгуват за края на обмена. Успокояват се, че вероятно емоцията скоро ще отшуми, но аз от опит знам: няма, тя е завинаги!
Искрени благодарности към всеки един от екипа на Община Пловдив, който през годините е поддържал този ученически обмен възможен!
Огромно благодаря и на директора на нашето училище, г-жа Вихра Ерамян, която не спира да вярва, че с този обмен дава възможност на учениците ни да опознаят света от първа ръка, а не само от страниците на учебниците и прави всичко по силите си този обмен да не спира.
