8 гимназисти и двама преподаватели от ЕГ “Иван Вазов” се включиха в международен ученически обмен в побратимения на Пловдив град
Осем ученици от Езикова гимназия “Иван Вазов”, водени от зам.-директора Тодор Атанасов и преподавателя по български език и литература Елена Вързилова, се включиха в международен обмен в побратимения на Пловдив град Окаяма. В рамките на една седмица 46 семейства отвориха вратите на домовете си за дете от някой от побратимените на Окаяма градове по света. Публикуваме част от пътеписа на г-жа Вързилова, вдъхновен от изумителното и вдъхновяващо пътешествие.
Елена Вързилова
Пловдив е побратимен с още 29 града по света. Списъкът на сайта на Общината ни отвежда и в Европа, и в Азия, и в Южна, и в Северна Америка. От 2017 година обаче, след дългогодишно прекъсване, с японския град Окаяма е подновен и ученическият културен обмен, като ролята на двигател по програмата поема Езикова гимназия “Иван Вазов” и наши ученици за първи път приеха в домовете си за седмица ученици от побратимения град. През настоящата 2024 година за осми пореден път ние имахме изключителната възможност да опознаем бита, нравите и обичаите, културното и историческото наследство, които японските ни приятели разкриха в рамките на гостуването ни в Окаяма. Това е второто гостуване на ученици от училището ни в японския град – след първото през 2018 година.
Приключението роди у нас емоции, за които и в палитрата на художника няма достатъчно цветове. Затова и думите във всеки опит за разказ преливат от тихия ропот на балканеца, приел житейските понятия в техните широки, разтегливи и свободно произволни определения, но попаднал в света на точните дефиниции, през благородната прагматична завист на средностатистическия гражданин от Източна Европа, навикнал да чисти обувките си от прашните улици, да сменя спуканите гуми на автомобила си заради поредната “яма” на магистралата и да се храни с нискокачествените продукти на високи цени, но изправен пред “витрината” на живот, в който всеки детайл от “декорацията” му е с мисъл и грижа за човешкото благоденствие, до искреното възхищение на туриста от “изгряващото слънце” на Япония и благодарността на госта, имал щастието да бъде посрещнат от домакини, отворили широко “вратите” си към най-съкровеното и самобитното от своя цветен свят.
Окаяма е град с над 700 000 жители и е столица на префектура Окаяма в регион Чугоку на най – големия японски остров – Хоншу. Истинско приключение си е и самото пътуване до там – три полета, които отброиха над 35 часа с престоите по летищата в Истанбул и Токио. Сили и у децата, и у нас, ръководителите на групата, вероятно идваха от силната емоция, породена от очакването, затова и сетивата като че ли на всички ни бяха обострени до краен предел.
Топлината и чистата радост, с която Марина Канеко, ръководителят на програмата за обмен от Община Окаяма, държеше табела за нашето “Добре дошли”, стопли сърцата на всички ни. А моето още повече, защото беше облякла тениската с български фолклорни мотиви, която й подарих при гостуването й в Пловдив предишната година. След тригодишния онлайн обмен заради Ковид пандемията през 2023 г. именно Марина гостува с децата от Окаяма в Пловдив и заедно успяхме да споделим безброй щастливи моменти. И ето че отново имахме късмета да споделим нови, но този път като гости.
Освен с Пловдив Окаяма е побратимен и с други градове по света: Сан Хосе, САЩ, Луоянг, Китай, Бучеон, Южна Корея, Синчу, Тайван и остров Гуам, САЩ. И с всички тях Общината поддържа и ученически обмен, точно както прави това и с Пловдив. В рамките на една седмица 46 семейства в Окаяма отвориха вратите на домовете си за дете от някой от побратимените градове. Заедно с децата домакини групата ученици отброи 92-ма. И така в рамките на седем дни пред невярващите ни очи японските домакини сътвориха чудеса, заради които светът открай време говори със завист за японската точност и организираност. Не се случи нито веднъж нито една от следните тривиални и естествени за нашите географски ширини “случки”: някой от тях да закъснее, нещо от програмата да отпадне или пък да се променя в движение. Сякаш всички онези “обективни” причини, на които европейците се позоваваме ежедневно, в Япония не съществуват. Изключителни! А в основата на цялата организация няма как да не откриеш отворените врати към техния свят, уважението към твоя и старанието да доставят радост и удовлетворение и да сътворят спомени за цял живот. Това направиха с нас – вярвам искрено, че същото изживяха и другите групи.
В деня на пристигането ни не бяха предвидени по програма групови събития до вечерта, когато щеше да се проведе официалното парти по посрещането на всички групи.
Първото място, което посетихме напът от летището към Окаяма, беше паметникът на Христо Ботев! Едва ли пловдивчани знаят, че копие на паметника на нашия национален герой от Градската градина украсява парк и в Окаяма. Заслугата е на бившия кмет Здравко Димитров, който подарява паметника на побратимения град по повод 50-годишнината от побратимяването на двата града през 2022 година. А за официалната церемония по откриването две деца от училището ни направиха филм за Ботев и нашия град – Ели Бонева и Митко Даскалов.
Може би точно от този момент и децата отвориха сърцата си за чуждия свят, който с толкова дълбоко уважение почиташе нашия… А може би този паметник беше благодарността на хората от Окаяма, че и в Цар-Симеоновата градина в центъра на Пловдив можем да открием точното копие на паметника от Окаяма на техния фолклорен приказен герой Момотаро, подарен от Окаяма по повод 20-годишнината от побратимяването. Момотаро – той е Прасковеното момче, което с помощта на маймунка, говорещо куче и фазан успява да победи демоните Они, които тероризират земята на остров Онигашима (Демонския остров). За Момотаро говорят всички в Окаяма, а изображенията му виждаш навсякъде в града – дори на шахтите по улиците, понякога те дори са изваяни в цветове.
Okayama Plaza Hotel отвори вратите на своята голяма зала, в която екипът на Община Окаяма заедно с поддръжници на обмена с всички побратимени градове с бляскава официална церемония посрещна всички ни. Наредени около кръгли маси, семействата на японските деца домакини също ни очакваха. А ние, строени в колона по един пред вратите на залата, щом чухме името на своя град, влязохме под гръмките ръкопляскания на всички и заехме отредените ни места – всяко дете при приемното си семейство, а ръководителите имахме честта да бъдем настанени заедно с председателя на Асоциацията за културен обмен между Окаяма и Пловдив мистър Масао Исоно, както и с ръководителите на групата от Тайван – две сърдечни усмихнати дами, с които сме изключително щастливи, че се запознахме. С нас сподели вечерята и Юми Канагава – жената, която през последните месеци поддържаше имейл комуникацията с нас редом с Марина. По време на нашия престой останах с впечатлението, че най-важната им задача е ние да прекараме дните си в Окаяма незабравимо и да не ни липсва нищо. Последваха приветствени слова от заместник-кмета на Окаяма, от началника и заместник-председателя на Отдел “Образование” към Общината, както и от децата от всеки побратимен град. Имахме удоволствието да се насладим и на впечатляващ японски ритуал и да се потопим в магията на неговия танц. А междувременно блюдата пред нас се сменяха, разкривайки всички цветове и форми на японската кухня – красива изкусителка в разнообразието си, сервирана на любопитни европейци, готови да експериментират с новите вкусове на Изтока. Разменихме подаръци с всички, а мистър Исоно връчи личен подарък на всеки един от нашите ученици.
Децата поеха към домовете на приемните семейства.
На следващата сутрин първа в програмата беше официалната среща с кмета на Окаяма, мистър Масао Омори, който ни очакваше в сградата на Общината. Там се събраха и учениците ни, които оживено споделяха впечатленията и емоциите си след първата нощ в домовете на японските деца. След топлите приветствени думи мистър Омори отдели време за всяка една от групите, като прие специално подготвените подаръци и направи снимка с децата и ръководителите. С подаръците, които бяхме подготвили, ние опитахме да пренесем българския дух в Окаяма: декоративна вълнена рогозка с родопски чан, ликьор и сладко от рози, мускалче с розова вода и още сувенири от България, както и такива с логото на ЕГ “Иван Вазов”. Знаехме, че една част от тях щяха да бъдат добавени към уникалната витрина, посветена на Пловдив, във фоайето на Общината, където стояха подаръците за Окаяма от предишните им срещи с нас, пловдивчаните.
Качихме се отново в автобусите и се отправихме към огромна спортна зала, в която продължихме и със следващата активност в програмата: турнир по Boccia (Боча). Боча е спорт, който първоначално е бил измислен за хора с церебрална парализа, но впоследствие започва да се играе и от хора с други увреждания. Днес вече е параолимпийски спорт, който е един от двата, които нямат аналог в олимпийската програма (заедно с Goalball). Два практикуващи този спорт отбора направиха демонстративна игра, с която водещият припомни правилата. Всеки отбор включваше дете от различен град, което скъси дистанцията още в първия ден на обмена и улесни общуването им занапред. Въпреки че не всяко дете знаеше английски език добре, общуването се случи – за изненада на нас, възрастните, децата намериха своя начин да се сприятелят, да се забавляват заедно, да си помагат и да се шегуват. Същото правихме и ние – ръководителите на групата, използвахме времето да се опознаем и да се забавляваме заедно с децата.
След турнира всички имахме възможността да се насладим на т.нар. Box lunch – обяд в кутия, който беше толкова цветен, че приличаше на произведение на изкуството.
Следобедът, който последва, потопи всички ни този път в културните традиции на побратимените на Окаяма градове – всяка група представи държавата и града си с презентация и с танц. А нашите деца сякаш приковаха вниманието на всички за секунди – бяха облечени в традиционни български носии, част от гардероба на танцовата група към училището ни. Телефоните на повечето присъстващи бяха вдигнати високо, за да снимат по-добре видео с танца на учениците ни – Еленино хоро. А кадрите от Пловдив, подбрани за презентацията им, предизвикаха нескрита наслада от красотата и очарованието на нашия любим Пловдив.
Истинска изненада за нас беше, когато след последното изпълнение, преди да напуснем залата, организаторите помолиха децата да си подредят и изчистят залата. И това се случи за отрицателно време с участието на всички! Поредният дребен детайл в общата картина, който ни потопи още по-дълбоко в тайните на японското възпитание и дисциплина, които предизвикаха нашата благородна завист.
Отново се върнахме в сградата на Общината, за да посетим и залата, в която се провеждат събранията на техния Общински съвет – това е еквивалентът му в България. На мястото на почетния председател имаше възможност да седне всеки, който поиска 🙂
Когато приключихме, отново пред сградата на Общината, където започваше и завършваше всеки ден от ученическия обмен, предадохме децата отново в ръцете на приемните семейства, които ги очакваха. За тях “програмата” продължаваше с планираните в домовете преживявания – готвене на български или на японски ястия, игри, срещи дори с бабите и дядовците на децата от Окаяма, обиколки из града и какво ли още не! Топлината и грижата, с която всяко семейство се отнесе към нашите деца, е впечатляваща и с това те наистина намериха място и в нашите сърца и всички ние вярваме, че дружбата и контактите не са приключили с финала на ученическия обмен, а ще продължат и напред в годините.
Посетихме градина с известните по цял свят и традиционни за Окаяма бели праскови. Обяда всяко дете си “сготви” само, защото имахме удоволствието да се насладим на поредната церемония в традиционен японски ресторант, в който събуваш обувките си, преди да влезеш, и в който сядаш на земята, за да се храниш на съвсем ниски маси. Преди да започнат да творят своя обяд, децата разбраха какво е и Камишибай (Kamishibai) – японската хартиена пиеса. Тя е форма на японския уличен театър, популярен до появата на телевизията в средата на 20. век., а разказвачът на камишибай използва илюстровани дъски за историята си, които пъха в малко устройство, приличащо на сцена. По този начин децата чуха историята за сушито, което щяха да приготвят – възпитателна и с грижа за природата, от която сме заобиколени, и разбраха стъпките, за да създадат своето уникално суши.
Градината Коракуен (Korakuen Garden) е една от трите велики градини на Япония. Тя е била градина на местен феодал и е построена преди около 300 години като място за почивка на неговото семейство и гостите, които е приемал. Запазила е своя първоначален вид още от ерата Едо. Чак през 1884 г. тази градина става собственост на префектура Окаяма и е открита за обществеността. Ние я обиколихме, минавайки през нея като в унес, а очите ни опитваха да запечатат в красив и блажен спомен гледка след гледка.
Все още подвластни на магичната красота на градината Коракуен, се озовахме в традиционна чайна, разположена в непосредствена близост до градината. Там за пореден път влязохме боси и се оказахме участници в специална чаена церемония. Разбрахме как се приготвя традиционният японски зелен чай Матча и изпихме по чаша от него, за да се докоснем до тайните за здраве и дълголетие на японските ни приятели.
За финал на наситената програма за деня нашите домакини ни откараха и до замъка Окаяма (Okayama Castle). Изненадващо в автобусите ни се качиха “самураи” – част от атракциите, които замъкът предлага, и разказаха историята на замъка.
Имахме възможността да надникнем и в света на едно средностатистическо общинско училище в Окаяма, където трябваше да оставим обувките си на входа и да го обиколим боси или с чехличките, които ни предложиха. Разбрахме бързо, че едно от задълженията на учениците в това училище е да чистят сами помещенията, а дори и тоалетните, в които висяха листовки с инструкции в няколко прости стъпки как се почиства тоалетна. Но и хигиенните навици и задължения на учениците не бяха единствената изненада за нас, защото след приветствието си директорката на училището сподели, че няма въведена униформа за учениците, но ние така и не видяхме ученик, облечен в друго освен тъмен панталон и риза за момчетата и тъмна пола и риза за момичетата. Изумителна дисциплина по отношение на въведен вероятно дрескод! Класните стаи ни впечатлиха със своите пространства, духовият оркестър и школата за традиционното японско бойно изкуство кенджуцу към училището – с уменията на учениците, плод на изключителна дисциплина и всеотдаен и постоянен труд. С усмивки и настроение след музикалните поздрави на оркестъра се включихме и в тренировките на спортуващите бойния спорт в залата, отредена за това, и разбира се не пропуснахме шанса си за снимки с майсторите по кенджуцу.
През следващите дни нашите ученици се насладиха на изненадите, подготвени от прекрасните приемни семейства. Някои опитаха екстремни изживявания като рафтинг, други посетиха известни пещери в околността, трети стигнаха дори до Хирошима и близки околни острови. Много от момичетата облякоха традиционните японски кимона и направиха разходка с тях из МОЛ-а в града, където това беше достъпно като услуга, или в рамките на традиционния фестивал в Окаяма, по времето на който градината Коракуен и замъкът греят, осветени в различни светлини.
Ние, ръководителите, посетихме светилището Кибицуджинджа. В територията на храма се влиза след като пречистиш ръцете и устата си на т.нар. темизу – пречистващ купел с каменен басейн, пълен с вода, от която загребваш с черпак и изплакваш в неотменим ред първо лявата, после дясната си ръка, после отпиваш, но не от черпака, а от едната си ръка и вдигаш нагоре черпака, за да изплакнеш и дръжката му.
В деня на полета ни децата пристигнаха на летището заедно с приемните си семейства. Емоционалната раздяла вълнуваше децата и по време на полета до Токио, не даваше покой и на нас, ръководителите. Отново и отново преживявахме трогателните прегръдки с нашите сърдечни и гостоприемни домакини. Обещахме си, че отново ще се срещнем и искрено вярваме, че това ще се случи още през следващата година, когато ги очакваме да гостуват в нашите домове.
И ето ни вече в Пловдив – не спираме да разказваме за преживяното! Улавяме се от време на време, че се нареждаме в колона по един пред пешеходните пътеки, покланяме се лекичко, без да осъзнаваме, че правим това, когато благодарим, стискаме картонената чашка в ръцете си, докато не намерим кошче за боклук… И най-важното: сякаш отворихме очите си за дребните дразнещи детайли в навиците ни като народ, които преди пътуването си не отбелязвахме, и търсим начин да ги променим, започвайки, разбира се, първо от себе си.
Доброто, казват, че било заразно. Така е. Зарази и нас! И никой от нас вече не е същият – най-малкото: завърнахме се по-богати с безценни спомени доживот, научили най-важната дума в езика на японците: ありがとう – Arigato. Благодаря! Тази дума е достойна за финал на този опит за пътепис. Arigato, приятели!
P.S. Искрени благодарности и за г-жа Вихра Ерамян, директор на Езикова гимназия “Иван Вазов”, която съумя да осигури необходимите средства, за да подкрепи международната програма за ученически обмен и да изпрати двама ръководители на групата от ученици (Елена Вързилова и Тодор Атанасов), и за нейната всеотдайност през годините, с която подкрепя нашето приятелство с хората от Окаяма.
