Десет бивши министри на образованието застанаха срещу предложението за въвеждане на един учебник по български език и литература, история и цивилизации и география и икономика. Георги Фотев, Марко Тодоров, Веселин Методиев, Йорданка Фандъкова, Сергей Игнатов, Румяна Коларова, Тодор Танев, Меглена Кунева, Николай Денков и Красимир Вълчев подкрепиха позицията, изказана от Асоциация „Българска книга“. АБК настоява учителите и училищната общност да имат право да избират учебниците, които са най-подходящи за обучението на техните ученици.
Асоциацията настоява, че наличието на избор създава конкуренция за качество, а единният учебник концентрира огромен публичен ресурс и създава неприемлив корупционен риск. В момента около 30 млн. евро годишно се разпределят между различни издателства и одобрени учебници чрез заявките на хиляди учители и училища. При един учебник значителна част от този ресурс ще бъде концентрирана в едно решение. Остава въпросът как ще бъде гарантирано, че ще бъде избран най-добрият учебник, а не политически най-удобният, след като експертните комисии, които оценяват учебното съдържание, се назначават от МОН, а за участието си в тях експертите получават възнаграждения от държавата.
При монополен модел всяка допусната грешка в съдържанието се мултиплицира и достига до всеки ученик, без възможност паралелно да бъде компенсирана от друг одобрен ресурс. Създава се и сериозен риск от политическа пропаганда и партийна идеология в учебното съдържание, казват от АБК.
Над 200 учени и общественици се обявиха категорично против идеята за единни учебници по история, по български език и литература, както и по география и икономика. Те излязоха с отворено писмо до премиера Румен Радев, който лансира на 15 септември намерението да въведе един учебник за всеки от тези три учебни предмета.
Срещата беше организирана от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В нея участваха преподаватели от СУ и Българската академия на науките, както и писателят Захари Карабашлиев.
Деканът на Историческия факултет проф. Мира Маркова подчерта, че според преподавателите проблемите в образованието не се дължат на това, че по един предмет има повече от един учебник. Тя призова премиерът да преразгледа намерението за въвеждане на единен учебник по история.
„Практиката за единен учебник по история се прилага най-вече в страни с недемократични политически системи, като Куба, Северна Корея, Иран, Беларус и други“, заяви проф. Маркова. По думите ѝ в повечето европейски държави се прилага модел, при който учителите избират между няколко одобрени учебника. Във Франция водещите издателства са шест, в Испания големите издателства са четири, а в Италия няма централизирано одобряване на училищните помагала. В Полша пък се прилага политика на контролиран плурализъм, при която на пазара има поне три-четири одобрени учебника.
Акад. проф. д-р Иван Илчев изрази още по-категорична позиция: „Въвеждането на един учебник ще е първата стъпка към диктатурата“.
Деканът на Факултета по славянски филологии на СУ проф. Амелия Личева прочете отворено писмо, подкрепено от преподаватели и писатели. Според нея от години се обсъжда необходимостта от промяна в начина, по който литературата се преподава в училище, но въвеждането на един учебник не е правилната посока. В писмото се посочва, че единният учебник би ограничил възможността учениците да се запознават с различни интерпретации на литературните произведения. Според авторите му това би подкопало и доверието към учителите, които познават нивото, интересите и потребностите на своите класове.
Писателят Захари Карабашлиев също се обяви против предложението, като посочи примери от Русия, Китай, Виетнам и Гърция.
Дебатът остава отворен, но учените са категорични, че промяна с подобен мащаб трябва да бъде обоснована с ясни аргументи и данни, а не да се налага без достатъчно обществено и професионално обсъждане.
