Главният учител от ОУ „Ал. Константинов” Виктория Стойнова разработва своя система от теми за творческо писане, децата съчиняват приказки наопаки

В края на годината получават титлата „Маг” I или II степен на Царството на вълшебните приказки, а в четвърти клас се издигат до „Велик магьосник“

Тетрадка по фантазия развива комуникативните и езикови умения на децата от начален курс. Тя вече успешно се прилага и дава резултат в учебните часове на учениците от 1 до 4 клас на ОУ „Алеко Константинов”. Главният учител Виктория Стойнова е разработила своя система от теми за творческо писане, ала Джани Родари.

„Писателят поднася учебния материал под формата на игра и казва, че в действителността може да се влезе през главния вход, но за децата е много по-забавно, когато влязат през прозореца. Разрових се по-надълбоко, прочетох за неговата „Тетрадка по фантастика“ от 1948 година, както и за „Наръчник по измисляне на приказки“ от 1962-ра. Отново прелистих „Граматика на фантазията“. И реших, че няма да откривам “топлата вода“, а ще се опитам да прекроя, разработя и направя своя система за развитие на фантазията на децата”, обясни идеята си Стойнова по време на Регионалната конференция на началните учители от Пловдивска област, организирана от РУО.

Целта на системата е да накара децата да решават различни езикови и творчески задачи. Една от тях е „Камъкът в блатото”. От учениците се иска да назоват думи, които започват с „к”, със сричка „ка”, които се римуват със завършека “ък“След като съставят родословно дърво на думата, учетелят я записва вертикално на дъската. С всяка буква децата назовават и пишат дума, за която първо се досетят.

Задачата „ Словопроизводители” е свързана с деформация на думите. Стойнова предлага на учениците си различни представки, като частицата за отрицание „не“. Така закачалката става не-закачалка, която отказва да носи на плещите си дрехи, не-ножче, което не желае повече да реже, не-оръдие, което не иска да стреля.

При „Фантастична хипотеза” заданието към трите двойки деца е да запишат на дъската първото съществително, което изплува в съзнанието им. Така се получават няколко двойки съществителни.

„ За да се получи фантазиен бином, е нужно едната дума да е достатъчно чужда за другата. Съседството им да е необичайно, само така въображението може да се задвижи, за да се изработи единна фантастична цялост. След което двете думи по някакъв начин трябва да се свържат в обща история. Като например: листо под капак, магаре на елха и т.н.”, обяснява Стойнова.

Заедно със своите ученици тя прави и карти на Проп. Според системата на Владимир Проп при изграждането на приказките се използват 31 функции. Джани Родари ги свел до 20, а двама художници нарисували двадесетте карти за игра. символична рисунка за всяка функция и кратко название. Децата измайсторили свои символични рисунки за всяка функция и кратко название.

Изключително ефектно се оказва упражнението „Приказки „наопаки“. Всичко в познатите приказки се преобръща – добрите герои стават лоши, начинът, по който действат, също се променя. Така се получили напълно неочаквани истории, от рода на „Червената шапчица и вълкът Добринко“, “Снежанка и седемте великани“, “Седемте козлета и вълкът“.По-сложни за децата били  “прекопираните приказки“, когато от познатата история трябвало да вземат само „скелета“ – основните сюжетни линии, за да измислят нова, различна интерпретация.  Така се родила историята „Хензел и Гретел в Париж“.

Като признание за труда и усърдието в края на всяка учебна година децата получавали грамоти от Фантаст Граматик I. Всяко дете било удостоявано с титлата „Маг” I или II степен на Царството на вълшебните приказки. А в четвърти клас учениците се издигали до „Велик магьосник“.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.