Главният учител от ОУ „Ал. Константинов” Виктория Стойнова разработва своя система от теми за творческо писане, децата съчиняват приказки наопаки

В края на годината получават титлата „Маг” I или II степен на Царството на вълшебните приказки, а в четвърти клас се издигат до „Велик магьосник“

Тетрадка по фантазия развива комуникативните и езикови умения на децата от начален курс. Тя вече успешно се прилага и дава резултат в учебните часове на учениците от 1 до 4 клас на ОУ „Алеко Константинов”. Главният учител Виктория Стойнова е разработила своя система от теми за творческо писане, ала Джани Родари.

„Писателят поднася учебния материал под формата на игра и казва, че в действителността може да се влезе през главния вход, но за децата е много по-забавно, когато влязат през прозореца. Разрових се по-надълбоко, прочетох за неговата „Тетрадка по фантастика“ от 1948 година, както и за „Наръчник по измисляне на приказки“ от 1962-ра. Отново прелистих „Граматика на фантазията“. И реших, че няма да откривам “топлата вода“, а ще се опитам да прекроя, разработя и направя своя система за развитие на фантазията на децата”, обясни идеята си Стойнова по време на Регионалната конференция на началните учители от Пловдивска област, организирана от РУО.

Целта на системата е да накара децата да решават различни езикови и творчески задачи. Една от тях е „Камъкът в блатото”. От учениците се иска да назоват думи, които започват с „к”, със сричка „ка”, които се римуват със завършека “ък“След като съставят родословно дърво на думата, учетелят я записва вертикално на дъската. С всяка буква децата назовават и пишат дума, за която първо се досетят.

Задачата „ Словопроизводители” е свързана с деформация на думите. Стойнова предлага на учениците си различни представки, като частицата за отрицание „не“. Така закачалката става не-закачалка, която отказва да носи на плещите си дрехи, не-ножче, което не желае повече да реже, не-оръдие, което не иска да стреля.

При „Фантастична хипотеза” заданието към трите двойки деца е да запишат на дъската първото съществително, което изплува в съзнанието им. Така се получават няколко двойки съществителни.

„ За да се получи фантазиен бином, е нужно едната дума да е достатъчно чужда за другата. Съседството им да е необичайно, само така въображението може да се задвижи, за да се изработи единна фантастична цялост. След което двете думи по някакъв начин трябва да се свържат в обща история. Като например: листо под капак, магаре на елха и т.н.”, обяснява Стойнова.

Заедно със своите ученици тя прави и карти на Проп. Според системата на Владимир Проп при изграждането на приказките се използват 31 функции. Джани Родари ги свел до 20, а двама художници нарисували двадесетте карти за игра. символична рисунка за всяка функция и кратко название. Децата измайсторили свои символични рисунки за всяка функция и кратко название.

Изключително ефектно се оказва упражнението „Приказки „наопаки“. Всичко в познатите приказки се преобръща – добрите герои стават лоши, начинът, по който действат, също се променя. Така се получили напълно неочаквани истории, от рода на „Червената шапчица и вълкът Добринко“, “Снежанка и седемте великани“, “Седемте козлета и вълкът“.По-сложни за децата били  “прекопираните приказки“, когато от познатата история трябвало да вземат само „скелета“ – основните сюжетни линии, за да измислят нова, различна интерпретация.  Така се родила историята „Хензел и Гретел в Париж“.

Като признание за труда и усърдието в края на всяка учебна година децата получавали грамоти от Фантаст Граматик I. Всяко дете било удостоявано с титлата „Маг” I или II степен на Царството на вълшебните приказки. А в четвърти клас учениците се издигали до „Велик магьосник“.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук