Математическите гимназии лидери от националното външно оценяване
Пловдив с под средните резултати за страната – от първи модул хващаме „добър” по български, но точките по математика се равняват на тройка
Пловдивската математическа гимназия се нареди сред училищата с най-висок резултат от националното външно оценяване по български език и математика в страната. Това сочи анализът на Министерството на образованието, който бе представен днес. 7-класниците на МГ са със среден резултат 50.94, което ги нарежда на трето място. С минимална преднина са Математическата гимназия във Варна – 52 и столичното Частно основно училище „Св. София” – 51.02.
Математическите гимназии в цялата страна са абсолютните лидери по успех и оформят топ 10 на най-добрите училища според данните от външното оценяване.
Въпреки високия резултат на пловдивската Математическа и на още десетина училища от града на тепетата, Пловдив има под средната за страната успеваемост от първи модул по български и математика. 34.67 точки средно за постигнали по български учениците от цялата страна, като за Пловдив област те са 30.6. Още по-плачевна е разликата по математика – при 28.52 за страната, регионът е постигнал едва 23.64 точки. Ако се приравнят точките към оценки според публикуваната от МОН скала, това означава, че по знанията на 7-класниците от областта по математика са за тройка, а по български хващат „добър”. Според скалата от 0 до 15 точки се равняват на двойка, до 24 са тройка, а от 24.5 до 40 се считат за четворка. Петицата е при постигнати от 40.5 до 56.5 точки. Над 57 точки правят шестица. Максималните 65 носят оценка 6.00.
Националният анализ показва като цяло повече добри и много добри оценки. Увеличен е броят на отличните оценки и е намален броят на слабите от първия модул по математика. Продължава тенденцията все повече 7-класници да работят по втория модул по български език.
Според проверителите по математика учениците умеят да намират стойност на израз, да определят тъждествено равни изрази, да намират корен на линейно уравнение, както и решенията на линейно неравенство . Могат да определят елементи в еднакви триъгълници; различните видове ъгли, получени при пресичането на успоредни прави с трета права. Откроява се тенденцията повечето ученици да работят върху алгебричните задачи в сравнение с геометричните. Единични са случаите, когато учениците са се опитали да построят триъгълник с близки до реалните размери, но дори в тези случаи няма доказателства, че по време на изпита те са разбрали, че е невъзможен такъв триъгълник и затова не са продължили. Трудностите, срещани при решаването на 24 задача са свързани предимно с неовладян материал – построяване на перпендикуляр, намиране на лице, разстояние от точка до права, неправилно прилагане на понятието симетрала.
Неовладени умения за разпознаване на видове сложно изречение по състав е констатацията на комисията по български. Децата все още трудно извличат информация от текст, особено когато не е пряко повторена. По-лесно се ориентират в смисъла, когато възможните отговори са под формата на твърдения, за разлика от случаите, когато са представени като цитати. Най-често срещани грешки при преобразуването на пряката реч в непряка – изречението звучи смислово неточно, понякога се запазва пряката реч, като се премахват пунктуационните знаци; прави се частична промяна на глаголното време; допускат се грешки в пунктуацията . Прави впечатление неумението да се разсъждава и да се структурира логически издържана оформена теза. Учениците все по-успешно изпълняват дидактическата задача, но има още случаи на сбито предаване на съдържанието. Грешките на 7-класниците са традиционни – неумение да съвместяват глаголните времена, да се изразяват точно, ясно и да представят действията в логична последователност.
