Без целенасочена подготовка съществува риск AI да се използва формално или неефективно, вместо да подобри качеството на обучението, казва експертът по информационни технологии Пейо Старибратов
Изкуственият интелект не е мираж, а настояще, което изцяло променя образователната система. МОН прави опит за официалното му въвеждане, като публикува за обществено обсъждане „Визия за използване на изкуствения интелект в училищното образование“. Документът очертава рамка за балансирано и отговорно интегриране на изкуствен интелект (ИИ) в учебния процес, като основен принцип е съхраняването и развитието на човешкото мислене, критичните умения и водещата роля на учителя.
Потърсихме мнението по темата на Пейо Старибратов – експерт в областта на информационните технологии, дигиталната трансформация и приложението на изкуствения интелект в образованието. Той има опит като преподавател по информационни технологии и технологии и предприемачество, внедрявайки иновативни практики в училища и обучителни организации. Като специалист с магистратура по приложна математика и настоящ докторант по икономика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Пейо изследва как изкуственият интелект може да трансформира бизнес процесите и образователните методи.
Публикуваната от Министерството на образованието и науката визия за въвеждане на изкуствения интелект в българското училище е навременен и необходим документ. Тя ясно признава една реалност, която вече е факт. Учениците използват изкуствен интелект ежедневно, независимо дали образователната система е готова за това. В този смисъл самото наличие на такава визия е силен сигнал, че институциите разбират значимостта на тази технологична промяна.
В документа правилно се подчертава, че изкуственият интелект трябва да бъде използван като инструмент в подкрепа на ученето, а не като заместител на мисленето. Това е ключов принцип. Образованието не е просто достъп до информация, а процес на изграждане на разбиране, логика и способност за самостоятелна преценка. Визията също така основателно поставя акцент върху необходимостта учениците да развият критично мислене и да могат да разпознават неточности, манипулации и грешки в отговорите на ИИ. Това е едно от най-важните умения в съвременната информационна среда.
Като учител и специалист по внедряване на изкуствен интелект и киберсигурност, оценявам тази визия като добра концептуална основа. В същото време е важно да се отбележи, че в настоящия си вид тя поставя посоката, но не дава достатъчно конкретика за реалното прилагане.
На първо място, липсва ясен план за внедряване. Не е посочено кога ще започне въвеждането, кои класове ще бъдат обхванати първо и как ще се осъществи този процес на практика. Без такава яснота съществува риск внедряването да се случва неравномерно, в зависимост от инициативността на отделни училища или учители, което ще доведе до различно качество на обучение.
Вторият съществен въпрос е свързан с използваните технологии. В момента учениците използват свободно достъпни платформи, които не са създадени специално за образователна среда и не са под контрола на образователната система. Във визията се споменава създаването на образователен ИИ хъб, но липсва яснота дали ще има национална платформа, как ще бъдат подбирани инструментите и как ще се гарантира защитата на личните данни на учениците.
Особено важен е въпросът за подготовката на учителите. Визията подчертава необходимостта от обучение, но не е ясно как и кога ще се случи това. В момента много учители тепърва се ориентират в тези технологии. Без системна подготовка съществува риск изкуственият интелект да се използва формално или неефективно, вместо да подобри качеството на обучението.
Друг критичен аспект, който остава недостатъчно развит, е начинът на оценяване на учениците. Изкуственият интелект вече може да създава текстове, да решава задачи и да генерира готови отговори. Това променя из основи традиционните форми на домашна работа и писмени задания. Визията не дава конкретни насоки как образователната система ще гарантира, че оценяването ще продължи да измерва реалните знания и умения на учениците.
Не трябва да се подценява и въпросът за техническата готовност на училищата. Не всички разполагат с достатъчно устройства, надежден интернет и техническа поддръжка. Без инвестиции в тази инфраструктура съществува риск визията да остане трудно приложима на практика.
Важно е да се подчертае, че тези въпроси не поставят под съмнение необходимостта от въвеждане на изкуствения интелект в образованието. Напротив. Изкуственият интелект може да бъде изключително полезен инструмент. Той може да помогне на учениците да разберат по-добре учебния материал, да получат допълнителни обяснения и да развият нови умения. За учителя той може да бъде средство за по-добра подготовка и по-ефективна работа.
Но успехът на този процес ще зависи не толкова от самата технология, колкото от начина, по който тя ще бъде внедрена. Необходима е ясна стратегия, подготовка на учителите, избор на сигурни инструменти и адаптиране на методите на преподаване и оценяване.
Публикуваната визия е важна първа стъпка. Следващата и най-важна стъпка е тя да бъде развита в конкретен план с ясни действия. Само така изкуственият интелект може да се превърне в реален помощник на учителя и ученика, а не в източник на нови предизвикателства за образователната система.
