Една от важните задачи е научният потенциал на университетите и изследователските организации да бъде използван по-активно за решаване на конкретни проблеми на бизнеса и местната власт. Ключова роля за това имат Центровете за компетентност и върхови технологии, които обединяват научния капацитет на различни висши училища, изследователски звена и лаборатории.
Това каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев по време на представянето на Националната карта на интелектуалната собственост, разработена от Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер към УНСС.
„Идеята за създаването на тези центрове беше именно да съберем научния потенциал, за да можем да отговорим на потребностите на бизнеса и общините“, посочи проф. Вълчев. Според него е необходимо местните власти да използват по-активно възможностите на научните центрове за разработване на решения, които да подпомагат устойчивото развитие на общините.
Друг акцент в изказването на министъра беше съхраняването на традиционните занаяти и предаването на специфичните умения на следващите поколения. Той припомни, че МОН подкрепя обучението по редица защитени професии, като осигурява възможност за разкриване на паралелки с по-малък брой ученици и допълнително финансиране. Сред защитените професии са художествената дърворезба, художествената керамика, художествената тъкан, иконописта, лютиерството и каменоделството. Учениците, които изберат обучение по тях, могат да получават и стипендии. Министърът отбеляза, че списъкът на защитените професии може да бъде актуализиран, така че да обхване и други занаяти, за които е необходимо да се съхранят традициите и професионалните умения.
Представената Национална карта на интелектуалната собственост очертава редица предизвикателства пред развитието на иновациите в страната. Изследването отчита ограничена техническа продукция на национално ниво, концентрация на академичната активност и недостатъчно прилагане на иновации на местно ниво. Данните показват и застаряване на заетите в традиционните занаяти, което поставя въпроса за необходимостта от мерки за тяхното съхраняване.
Изследването разглежда интелектуалната собственост за всички 265 общини. Обобщени, обработени и анализирани са официални данни за икономическото развитие, индустриалната и литературно-художествената собственост на страната, което позволява създаването на интерактивна национална карта на интелектуалната собственост.
След представянето бяха наградени фирми и организации с висока активност в закрилата на индустриалната собственост.
Националната карта на интелектуалната собственост се изготвя с цел да подпомогне институциите при определянето на мерки за насърчаване на иновациите и развитието на интелектуалната собственост. Изследването е реализирано в партньорство с Министерството на културата, Патентното ведомство, Националния статистически институт, Националното сдружение на общините в Република България, НАПОС и Националната занаятчийска камара.
