Катерина Прончева и Велислав Борисов от Математическата гимназия станаха победители за шеста поредна година на сесията на Ученическия институт на БАН. Единадесетокласниците спечелиха първо място в област „Хуманитарни и обществени науки“ сред сериозна конкуренция на ученици на Националната гимназия за древни езици и култура, Софийска математическа гимназия, Първа езикова гимназия-Варна и др. Тазгодишният им изследователски проект бе на тема “Александър Теодоров-Балан и българското слово”.

В десетото издание на научния форум взеха участие 70 проекта на ученици от 17 града в страната. Те бяха представени в 5 отделни секции: Информационни, комуникационни и технически науки (24 проекта); Математика (10 проекта); Биология, биомедицина, биохимия (15 проекта); Химия, физика, физикохимия (8 проекта); Хуманитарни, обществени науки и изкуство (15 проекта). Над 40 учени и изследователи от институтите на БАН оценяваха и подготвяха рецензии на проектите. Сред консултантите и научните ръководители на ученическите разработки са и български студенти, изследователи и предприемачи, които живеят в чужбина.

„Балан е забележителна личност, изиграла важна роля за развитието на науката, на висшето и средното образование в България в един дълъг период от време – след Освобождението и в първите пет десетилетия на 20. век. Той е един от основоположниците на българската филологическа наука с безспорни приноси в областта на българския език, литература, модерната библиографска практика у нас. Той е първият ректор на Софийския университет и един от първите му преподаватели“, посочват в разработката си Катерина и Велислав.

Изследването им поставя фокус върху Балан като автор на първия научно издържан учебник по български език, на първата и най-обширна фонетика, като инициатор за създаването на първия колективен български тълковен речник и един от най-ревностните привърженици на идеята за установяване на единен правоговор и демократичен правопис.

Единадесетокласниците представят Балан като учен, поставил основите на езиковата култура у нас, чието име е неделимо свързано с борбата за чистота на езика. На него принадлежи първата история на българската литература от 9. в. до края на 19. век, както и първата монография за творчеството на Вазов, казва Катерина. А Велислав добавя, че нБалан е признат и за основоположник на модерната библиографска практика в България.

Техен научен ръководител за поредна година е преподавателят по български език и литература в Математическата гимназия Невена Ичевска.

„Като преподавател в Софийския университет Балан чете лекции по езикознание, славянска етнография и диалектология, история на българския език, славянска и българска литература (пръв въвежда в Университета, макар и факултативно, лекции по съвременен български книжовен език), а наред с това е автор и на редица учебници по български език, българска литература и старобългарски език за средните училища. Въпреки разностранните си научни интереси Балан остава преди всичко в историята на езикознанието като учения, допринесъл изключително много за изследване и обогатяване на лексиката. Неговият принос не е толкова в словотворческата му дейност, с която преди всичко е известен (голяма част от създадените от езиковеда думи и термини не се утвърждават), колкото с това, че пръв обръща внимание на необходимостта от целенасочена и постоянна грижа за родното слово. През целия си съзнателен живот той неуморно говори за красотата на българския език, работи за неговото устройство, бори се за неговата чистота и правилност. Затова насочих Катерина и Велислав именно към личността му“, обосновава избора на темата Невена Ичевска.

Тя припомня, че в своите трудове Балан обръща непрекъснато внимание на отговорността на учени, писатели, журналисти, общественици за опазване националната самобитност на българското слово. Така чрез написаното (над 310 книги, статии, студии, бележки) той се стреми да събуди любов към родния език у всички, които си служат с него. Проблемите, поставени от Балан в многобройните му статии, са особено актуални и днес, когато сме свидетели на масово неспазване на книжовните норми в публичното пространство, на „нахлуване“ на огромно количество чужди думи, които унищожават самобитността на езика.

Припомняме, че през месец май т.г. учените от Института за български език при БАН отправиха призив към МОН, висшите училища, депутатите от всички партии, публичните личности и медиите да обединят усилията си и да защитят „богатството, красотата и звучността на българския език… – един от най-древните езици с безспорен принос към човешката цивилизация“.

„Опазването на българското слово не е само важен обществен проблем, който се дискутира публично. То е и част от ежедневното ни съществуване във и чрез езика. В този смисъл завещаните ни от Балан „любов“ и „ревност“ към родното слово са още една възможност да „прочетем“ себе си като българи и да съхраним националната си идентичност“, коментира Невена Ичевска.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.