В архива на отдела се пазят славянски, византийски, османотурски, арабски, персийски, етиопски ръкописи

С експозиция и национален колоквиум „По следите на българската книга: Описи. Находки. Библиология“ ще отбележи 100 години от създаването на отдел „Специални сбирки“ Народна библиотека „Иван Вазов“. Отделът притежава и съхранява изключително ценни библиотечни документи – славянски, византийски, османотурски, арабски, персийски, етиопски и др. ръкописи. Славянски палотипни книги от след 1500 година, Четвероевангелието на монаха Макарий от 1512 г., Часослов на Яков Крайков, фотографии от зората на този занаят, светогорски гравюри, архивни документи са част от безценното притежание на „Специални сбирки“.

По повод вековния юбилей на 15 ноември във фоайето на втория етаж ще бъде открита експозицията „100 години Специални сбирки на Пловдивската народна библиотека“. На 42 табла със снимки и текст ще бъдат представени колекциите от книги, ръкописи, архиви, фотографии, списания, издания, сборници, литографии, документи.

На 16 ноември ще бъде проведен националният колоквиум, който събира доклади в следните панели:

  • Специалните сбирки на Пловдивската народна библиотека (колекции Ръкописни книги, Старопечатни книги, Редки и ценни издания, Периодични издания, Портрети и снимки, Български исторически архив).
  • Методика на работата със специалните колекции (материали с теоретичен и практико-приложен характер, фокусирани върху: Актуални проблеми на идентификацията и описанието на ръкописни, книжовни, графични и картографски паметници (работа с оригинали). Управление на специални колекции. Изграждане, организиране и разкриване на фондове от уникални, редки и ценни издания, според специфични критерии и утвърдените национални хронологични граници.
  • Фондоконституиращи принципи – рядкост, ценност, куриозитетност. Остойностяване. Проверка на специалните колекции: методология).

Представените доклади ще бъдат публикувани в сборник.

Предвид епидемичната обстановка, колоквиумът ще се състои в дигитален формат, като     същия ще може да бъде проследен в реално време във facebook-профила на НБИВ (https://www.facebook.com/LibraryPlovdiv).

ПРОГРАМА

09:00 – 09:15 Откриване и приветствия

Димитър Минев, директор на Народна библиотека „Иван Вазов“

09:15–09:30 100 години Специални сбирки в Пловдивската народна библиотека

д-р Петко Георгиев, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив

09:30–09:45 Работата ми със славянските и гръцките ръкописи на НБИВ през 70-те и нач. на 80-те години на XX век

проф. Красимир Станчев, Трети Римски университет, Италия

09:45–10:00 Current issues of the identification and description of manuscript Босненско сборниче [Public Library Ivan Vazov, Plovdiv 116(54)]: The story of God’s creation of the world (94r–100v) and The eschatological text about the the days before last judgement (101r– 108v)

проф. Лејла Накаш, Филозофски факултет, Универзитет у Сараjеву

10:00–10:15 Contemporary Methods of Manuscript Analysis, Description and Localization

Prof. Heinz Miklas, Institut fur Slawistik der Universitat Wien

10:15–10:30 Ръкопис и текст. Романът за Александър Велики (Александрия) в сбирките на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив

Antoaneta Granberg, Goteborgs universitet

10:30–10:45 Четириевангелието НБИВ Р 177 (887) и НБИВ Р 142 (374 887) от сбирката на Пловдивската народна библиотека

проф. Елисавета Мусакова

10:45–11:00 За един слабо проучен ръкопис от сбирката на Пловдивската народна библиотека

проф. Мария Шнитер, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

11:00–11:15 Пловдивският откъслек из Слепченския апостол, среднобългарски паметник от XII век: Habent sua fata libelli

проф. Пеньо Пенев, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

11:15–11:30 Изданията на Божидар Вукович в колекциите на отдел „Специални сбирки“ при Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив

д-р Мария Полимирова, СУ „Св. Климент Охридски“ – Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“

11:30–11:45 Пловдивската народна библиотека като един от първите институционализирани архиви в България

доц. д-р Михаил Груев, Държавна агенция „Архиви“

11:45–12:00 Реставрационни дейности в ръкописната сбирка на НБИВ

д-р Румяна Дечева, СУ „Св. Климент Охридски“ – Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“

12:00–13:00 Почивка

13:00–13:15 Описанието на славянската ръкописна книга – поглед в историята на проблемите в археографската обработка на документите

доц. д-р Елена Узунова, Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“

13:15–13:30 Дигитално описание на ръкописи – възможности и проблеми

д-р Станка Петрова-Христова, Институт за литература при Българска академия на науките

13:30–13:45 Албумът на Ариф паша „Старите облекла в Османската империя от създаването u до реформата на султан Махмуд“ и рецепцията му ози албум в турската културна история

доц. д-р Надежда Александрова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

13:45–14:00 Станимашкият надпис на Иван Асен II според преписа му от сбирката на Народната библиотека „Иван Вазов“ – гр. Пловдив

доц. д-р Ангел Николов, СУ „Св. Климент Охридски“

14:00–14:15 Наблюдения върху ръкописите от ХIХ век във фонда на РИМ – Ловеч

доц. д-р Илко Пенелов, СУ „Св. Климент Охридски“

14:15–14:30 Допълнението към граматиката на Неофит Рилски: нови данни

доц. д-р Ива Трифонова, Кирило-Методиевски научен център при Българска академия на науките

14:30–14:45 Някои редки и малко  познати издания  на „Книгата за Синтипа“ и на

„Четиридесетте везира“

д-р Роберто Адинолфи, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

14:45–15:00 (Не)познатите възрожденски хумористични издания

доц. д-р Елена Гетова, доц. д-р Златороса Неделчева-Белафанте, ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив

15:00–15:15 Исторически рубрики в пловдивския периодичен печат в първите следосвобожденски години

д-р Станислав Боянов, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

15:15 – 15:30 Почивка

15:30–15:45 Категориите „рядкост“ и „ценност“ при формирането на колекции в НБКМ

– проблеми на дефиницията, паралели на присъствието и културно законодателство

д-р Бояна Минчева, Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“

15:45–16:00 Царствени образи и символи в българската книжнина през епохата на Възраждането. Илюстрации, печатни листове и рисунки от фонда на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив

доц. д-р Александър Гьошев, АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив

16:00–16:15 Бачковската щампа: сюжет и история

Теодор Пеев

16:15–16:30 Епистоларното наследство на преводача Владимир Мусаков: Из личния му архив в Пловдивската народна библиотека

Венета Ганева

16:30–16:45 За една рядка партитура на Севернокорейската опера „Цветарката“ в Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив

д-р Бехрин Шопова, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките

16:45–17:00 По следите на архивни материали, свързани с българското историческо присъствие в град Солун

доц. д-р Юра Константинова, Институт за балканистика с Център по тракология при Българска академия на науките

17:00–17:15 Манастирът в с. Равна, Провадийско – книжовен център от Първото българско царство

проф. Димо Чешмеджиев, Кирило-Методиевски  научен център при Българска академия на науките

17:15–17:30 Опит за количествено обясняване на вътрешните миграции от 1878 до 1900 г. по данни от Пазарджишкия край

доц. д.с.н. Мартин Иванов, доц. д-р Калоян Ганев, доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева, СУ „Св. Климент Охридски“

17:30–17:45 Тома Хитров

д-р Зафер Галибов, Институт на изследване на изкуствата при Българска академия на науките

17:45–18:00 Предизвикателството „Лични библиотеки“: опитът на Библиотеката на Нов български университет при управлението и ревитализирането им

Ангелина Гимишева-Филипова, д-р Радостина Тодорова, Нов български

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.