Роботът Пепър даде пет тайни ключа на учениците от ОУ „Кочо Честеменски“, за да възвърнат сведенията за 20 български будители и възрожденски дейци
Годината е 2126-та. Орденът на забравата е заличил сведенията за двадесет български будители и възрожденски дейци. Хуманоидният робот Пепър даде пет тайни ключа на учениците от 7 б клас на ОУ „Кочо Честеменски“, за да свържете имената на личностите, делата, книгите, местата и времето. Разделени на екипи, те приеха мисията да разгадаят следите, да намери скрития код и да помогнат за отключването на Книгата на българската памет.
Този сюжет бе центъра на груповия образователен проект по история и цивилизации по повод Деня на народните будители, който се разигра като ескейп стая с участието на пет отбора, състезаващи се за бързина и прецизност. В ролята на ментор влезе 23-годишният преподавател по история Александра Делева, чиято цел била да направи интерактивно занятие в навечерието на 1 ноември, което да събуди интереса и обогати знанията на съвременните ученици за значимите имена, променили историята ни.
Седмокласниците разпознаваха личности по исторически сведения; свързваха автори с произведения; откриваха градове на историческата карта; коригираха неверни твърдения; подреждаха събития по хронология; аргументираха ролята на книжовници, просветители, духовници и революционери. По дадената улика: „основател на Първата българска легия, роден в Котел“, децата веднага посочиха името на Георги Раковски, а до името на Софроний ги отведе уликата, че е автор на първата печатна книга на новобългарски език, известна като „Неделник“. Седмокласниците трябваше да се справят и с фалшивите архиви, поправяйки годините, в които е завършена „История славянобългарска“, издаден е „Рибният буквар“, проведена е Великденската акция в Цариград.
Всяка група направи собствено разследване, като при верен отговор получаваше указание къде да намерите следващия плик.
Участниците в историческото предизвикателство разпознаваха възрожденски личности чрез “интервюта“, по дадени откъси от произведения определяха заглавието и автора, откриваха училища, манастир, фабрика и читалище по описания, избираха съответните изображения и ги поставяха с магнити върху географската карта, като например текстилната фабрика на Добри Желязков в Сливен.
На финала отборите се събраха заедно с последната улика, за да открият посланието в шкафа, а именно: „Съкровището на един народ е неговата памет – словото, знанието и свободата“. Роботът Пепър заключи, че докато пазим спомена за делото на будителите, ние оставаме свързани с нашите корени и пренасяме светлината на езика, духа и културата в бъдещето.
Гост на събитието в навечерието на 1 ноември бе уредникът от Регионалния исторически музей в Пловдив Сияна Грамадникова. Нейната презентация разказа на децата за облеклото на българите през Възраждането, показвайки автентични снимки от архивите, които показват как европейската мода е навлязла у над през призмата на Ориента.
