Още едно отличие от националното състезание дойде в Пловдив и то е за Аделина Димитрова от Английската, която зае трето място

Осмокласничката от Хуманитарната гимназия Елеонора Мурджева стана първа на национално състезание по творческо писане на английски език. В конкуренция с 4000 ученици от 207 училища в цялата страна, талантливото момиче от подготвителен клас грабна приза на осмото издание на конкурса. Още едно отличие дойде в Пловдив и то е за зрелостничка от Английската гимназия. Аделина Димитрова зае трето място. Абитуриентката вече е кандидатствала и се надява да учи английска литература и творческо писане в Шотландия.

Участниците се състезаваха в седем възрастови категории от 6-ти до 12-ти клас, като за всяка националното жури с председател писателят Захари Карабашлиев излъчи победител.

Състезанието по творческо писане на английски език се организира по инициатива на Фондация „Корпус за образование и развитие – КОРПлюС” в партньорство с Посолството на  САЩ и Американския университет в България. Конкурсът насърчава учениците да използват английския език по забавен начин, и най-вече да мислят нестандартно. И тази година темите включени в конкурса са провокиращи въображението –  „Момичето, танцуващо с вълшебник“, „Не забравяй да си спомниш“, „Животът от другата страна беше по-добър”, „В полунощ на моста ела сам”.

Церемонията по награждаване на победителите ще се състои на 14 април в Американския университет в Благоевград.

Аделина Димитрова

Ето съчинението на 8-класничката Елеонора Мурджева, класирано на първо място:

This train doesn’t stop there any more

The train was old and rustic.It’s true colour was barely visible.There were scars all over it’s body and the whole shape was disformed.Most of the seats were broken or just too bad to sit on.The windows were dirty and some of them couldn’t even open.It was the oldest train,that was still useful even though all the years it served.Every time it appeared people looked at it because of the horrible sounds coming from the wheels.It was a big pile of rust.It gathered passengers from the big towns and spread them all over the countryside.There were a lot of villages that the train visited and there were always people to leave on each stop.All except one.Nobody was leaving in the smallest village.It was a really small town surrounded by forests and hills.But why did the train stop there ,even though there was nobody to get on or get off the train?Some of the passengers even asked why are they wasting their time.
It was because of the old man.Every single day there was a short,poorly dressed old man waiting for the train.But he didn’t get on.He always looked at the train and asked if there’s somebody who is getting off.Passengers hated him.It was the same question every day.He lived in a wooden cabin near the train station.
And today wasn’t an exception.The train appeared from the woods and stopped on the station.He got close and asked if somebody is getting off.One passenger got up from the seat and asked the man why does he ask this stupid question every single day.The old man as always said he is waiting for someone.He turned around and went back home.It was really cold today.He sat near the fireplace and looked at a picture on it.It was a picture of a young girl.He was there too.He got in his bed and closed his eyes.Today was a very cold day.He looked at the picture again.It was getting colder.He closed his eyes and let the cold spread over his body.
The next week a well dressed woman got on the train and asked if it departs on the small forest village.A passenger responded:

-This train doesn’t stop there any more.