Агрономическият факултет на АУ отбеляза патронния си празник навръх Димитровден, преименуваха залата по хербология на името на проф. Надежда Фетваджиева

Дървена конструкция за ронене на царевица, хидрограф, който мери влажността на въздуха и ножици за стригане на животни попълниха музейната сбирка на Агрономическия факултет на Аграрния университет. Най-голямата структура във висшето училище, която обучава 180 първокурсници, носи името на „Св. Димитър Солунски” и днес отбеляза своя патронен празник. По този повод бе разширена и сбирката с експонати, които новопостъпилите студенти донесоха от различните краища на страната, откъдето са родом. Сред тях са ютия с въглища, рог за вода, кошници и манерки, чекрък. Първокурсниците изровили от бабините ракли даже цървули и престилки от началото на миналия век, които ще заемат място сред останалите уникати в сбирката „Земята и човека”.

Навръх Димитровден бе преименувана и залата по хербология. Занапред тя ще носи името на проф. Надежда Фетваджиева, която е основоположник на съвременната хербология в България. По-голяма част от научните й трудове са свързани с актуални въпроси относно състава и динамиката на плевелите и борбата с тях при най-важните за страната култури.

Седем са катедрите във факултета – Ботаника и агрометеорология, Генетика и селекция, Земеделие и хербология, Животновъдни науки, Растениевъдство, Агрохимия и почвознание, Физиология на растенията и биохимия. В подземието на Агрономическия факултет се намира уникален хербариум, който пази 150 000 образци. Той е вторият по големина след този на БАН и съдържа нови за страната родове и видове, като всички са открити от изследователи от катедрата по ботаника. Първите пловдивски хербарни образци са събрани през есента на 1948 година. Сред тях е първият екземпляр на Лилиум родопеум или Родопски крем. Най-старото растение е от 1810 година.
През 2010 година старите дървени шкафове са сменени с нова архивна стелажна система по проект за изграждане на Национален център за върхови научни постижения в областта на биоразнообразието и екосистемните изследвания.





















