Няколкостотин бивши и настоящи възпитаници, учители и директори на ЕГ „Иван Вазов“ – любов, от която не боли, се събраха по повод 65-годишнината на училището
Тук винаги ме е водила емоцията – спомням ми как някога плахо влязохме в класната стая, колко неуверени бяхме, връща се назад във времето Магда Георгиева. И разказва най-напред като ученичка от първия випуск на легендарната Руска гимназия – 1958, а след това като учител по руски и директор. Тя бе сред основните участници, заели място на сцената на днешната Среща на поколенията, организирана по повод 65-годишнината от основаването на училището.
Няколкостотин бивши и настоящи възпитаници, учители и директори се отзоваха на поканата да влязат отново в класната стая, да седнат на чина или да застанат пред дъската, но не черната, а с дистанционно в ръка, за да управляват мултимедията.
В ролята на водещи на срещата разговор влязоха Мария Атанасова, започнала като учител по френски през 2001 г., а в момента и зам.-директор, и Вера Драгнева – нейна ученичка от първия випуск, на когото била класна и която се връща като учител по руски. „Все още не могат да я науча да ми говори на „вие“, призна Атанасова пред публиката.
Директорът Вихра Ерамян приветства гостите с „добре дошли” в техния втори дом и благодари за това, че са успели да изградят духовна общност и да я запазят във времето.
„Обещавам ви да направим така, че тази общност да пребъде“, обърна се към аудиторията в кинозалата Ерамян и поднесе символична награда на сегашното младо поколение, връчвайки я на един от знаковите възпитаници на випуск 2023 – Симеон Марков. Гимназистът от първата паралелка, обучавала се по модела 1:1, също направи изненада и обяви учредяването на награда за принос в развитието на общността на гимназията, която ще се връчва ежегодно на зрелостник по време на дипломирането. През март догодина ще бъдат обявени и критериите за участниците. „ЕГ „Иван Вазов“ беше любов, от която не боли, само те учи“, каза Симеон, който вече учи право в Софийския университет.
Сред основните участници на събитието бе и Мария Барова, която в продължение на 31 години е преподавала в гимназията и за чиято нестихваща енергия и до днес се носят легенди. Благодарение на нея се осъществява и първата чуждоезикова практика в Испания.
„Дойдох като съвсем млад учител – по дънки и с маникюр, сащисах всички. Но нямаше какво да ми кажат, защото бях издържала успешно конкурса си. Първият ми випуск завърши през 1977 г., но досега ходя на срещите с тях, а и при всеки, който ме покани“, разказа Барова и с носталгия си спомни за стотиците химични опити, направени в добре оборудваните тогава лаборатории. Настоящият преподавател по химия Милена Пеева я увери, че ще остане приятно изненадана, когато види с каква модерна техника е обзаведен новият STEM център за изучаване на природни науки. До Барова бе и един от бившите й ученици – Калин Георгиев – експерт по национална и корпоративна сигурност и бивш главен секретар на МВР, който завършва гимназията със златен медал. Той разказа, че, за разлика от други училища, тук можели да слушат „Пинк Флойд“ и Висоцки, спомни си как скачали през прозореца след часа по музика, но долу на входа ги чакали мотиките и следвала команда: „Марш към розариума!“ Спомена и култова случка с другарката Барова в техния клас, която и до днес разказват: „Изпитва един съученик и накрая казва: нито химия знаеш, нито руски, от кой отбор си. Той отговори „Локо“ и тя отсече: „Сядай, четворка“.
Двойка учител-ученик оформиха на сцената Анелия Митева – преподавател по философия, и Ивелина Чепилска – неин кадър, който след това се връща като учител по руски в гимназията.
„Толкова будни бяха навремето учениците, което изискваше да си на ниво, за да водиш смислен диалог. Защото философията и диалог. И досега с голяма любов влизам в час, защото ги обичам“, каза Митева, която бе бурно аплодирана от множеството свои възпитаници, дошли на днешния празник.
Чепилска призна, че често все още се обръща към Митева на „вие“, макар от дълги години да са колеги. Митева пък каза, че понякога учениците, особено тези от Евроклуба, който ръководи, й казвали „Ани“, но това съвсем не я обиждало, а напротив, защото училището трябвало да изгражда доверие и общност.
На въпрос „Кой е ходил на бригада“, д-р Евгени Хорозов от випуск 1978 припомни годините, в които с нетърпение ги чакали, защото се създавали прекрасни връзки, особено в извънработно време. Другарките и другарите от края на миналия век си спомниха също за военното обучение и за униформите, а Албена Пискова от випуск 1984 – за дамския блок на гимназията и за това, че станала студентка по право без нито един частен урок. „23-ма кандидатствахме и 23-ма приеха, защото бяхме отлично подготвени. За цигара тогава намаляваха поведение или изключваха, но учителите бяха респектирани от нашите знания, доброта и интелигентност и даже тайно пушеха с нас“, разсмя присъстващите Албена, чиято дъщеря също завършила ЕГ „Иван Вазов“. Екскурзоводът Румяна Титерякова от випуск 1974 – първия в тази сграда на гимназията, каза, че и до днес цитира Пушкин, Лермонтов и Некрасов, което впечатлявало туристите.
Въпреки че от две години вече не преподава, Диана Георгиева остава сред знаковите учители по история, самата тя завършила Руската. „Родната история винаги ще ги прави българи. Според историческите сведения тя е най-трудният предмет. Нека нашите ученици бъдат светулките, които ще разпръскват мрака и тъмнината“, пожела Георгиева.
Повече от два часа отдавна порасналите ученици нямаха търпение да вземат думата и разкажат спомените си – за тетрадките с бисери, които пазят, за това, че помнят дори учители, които не са им преподавали, за чуждите езиците и сертификатите, които са им отворили път за реализация, за формираното критично мислене.
Всеки гост имаше възможност да се разходи из коридорите, да влезе в избрана от него класна стая и да влезе в новия STEM център, в който ученици и учители демонстрираха как днес се случва обучението по природните науки.
