23 деца от 3 до 11 години разказват народни приказки и четат за Дунав и Марица
Нашенци в Швеция пазят традициите зад граница, спонсорират фолклорния събор в Равногор
Децата се чувстват прекрасно тук, играят хоро, опитват да свирят на гайда, да не говорим, че не могат да се наситят на доматите, които си късат направо от градината, споделя Снежана Колева. 35-годишната българка е инициатор и основен двигател за създаването на българското неделно училище в Стокхолм. Намираме я в групата на най-ентусиазираните участници на събора в Равногор. Повече от 2000 фенове на фолклора се събраха през уикенда край параклиса „Св. Илия” в обявеното за село с най-чист въздух на Балканите. Снежана е тук с двете си деца, но не просто като наблюдател, а помага при провеждането на събитието на Нина Грънчарова. Именно Нина, която работи като микробиолог в Стокхолм, и съпругът й –унгарецът Дьорд Щерн, инициират и финансират гайдарското надсвирване в селото над Брацигово. Канят за патрон Валя Балканска и Петър Янев, които огласиха местността, заедно с другите участници в двудневното събитие.
Оказва се, че българската общност в Стокхолм е обединена покрай децата. Повечето от нашенци, живеещи в шведската столица, са на събора и водят със себе си чуждестранни гости.
Българското неделно училище се появява преди три години. Снежана, която в момента е финансов мениджър в голяма шведска инженерна компания, завършва образованието си в Стокхолм. Заедно с друг наш сънародник – Росен Апостолов, решават да създадат училище с идеята да съхранят българските традиции. Постепенно приобщават двадесетината семейства българи, живеещи там. В момента в него се обучават 23 деца от 3 до 11 години.
Правят фондация, за да развиват училището. Част от средствата са от програмата „Роден език и култура зад граница” на МОН за училищата в чужбина. Целта им не е да покриват образователни стандарти, а ограмотяване и създаване на общност.
„Идеята е децата да научат български. Някои знаят от вкъщи, други разбират всичко, но не говорят, а с трети започваме съвсем от нула. Когато обаче деца общуват с деца, много по-лесно научават. Имаме часове по български, в които учат буквите, разказват приказки. На по-големите раздаваме буквари. В часовете по роден край рисуваме реки и планини, говорим за Дунав и Марица. Изключително забавни са родословните дървета – от едната страна е шведското с родата на бащата, а от другата – българското, с роднините майката. Така, под формата на игра, научават за произхода и семейството си. Важно е да знаят откъде са и защо са такива. Като се върнат от ваканция в България пък, разказват за приключенията си”, обяснява Снежана.
В училището има задължително и часове по народна музика и танци. Преподавателят Михаил Динчев е професионален хореограф, завършил академия в Стокхолм. Освен децата, той има и трупа от шведски фенове на бг фолклора. На празници всички се събират, за да представят наученото.
Училището се издържа от дарения и финанси на родителите. Тъй като се развива чрез НПО, получава подкрепа и от шведска страна. Община Стокхолм предоставя безвъзмездно класни стаи, както и кинозала за тържества. Тази помощ не е никак малка, защото наемите са безбожно скъпи. Българското посолство в Стокхолм също оказва съдействие с учебници и книги.
„В основата на всичко е ентусиазмът на родителите. Някои живеят доста далече, но всяка събота сутрин стават рано, за да доведат децата. Така се сплотихме, напук на ширещото се твърдение, че българите в чужбина по-скоро си пречат. Колкото и да сме различни, намираме общ език и се опознаваме”, обяснява Снежана.
Българки, женени за шведи, също пращали децата си да се ограмотят и да научат народни танци. В училището вече има и курс по български за татковците, за да може да си говорят с роднините, когато дойдат тук.
