Директори на образователни институции питат защо техните назначения трябва да се обсъждат от политическите партии, КНСБ смята да включи темата за мандатността в Меморандум
Идеята за мандатност на училищните директори разбуни духовете сред работодателските организации в системата на средното образование.
За пореден път синдикатите повдигат въпроса за това колко дълго трябва да управлява един директор и следва ли да има право да повтори мандата си, ако е успешен ръководител.
„От Съюза на директорите в системата на народната просвета са силно притеснени от демонстративното и безпардонно включване на Синдиката на българските учители в политическите процеси на страната“, коментира в профила си във фейсбук председателят на организацията Диан Стаматов.
“Недоумяваме какви са причините за такава припряност, за промяна точно на тези текстове от Закона за предучилищното и училищното образование, в този изключително тежък за образователната и за здравната система в България момент”, реагира в социалната мрежа и Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в средното образование.
Повод за оживените коментари е изпратено на 17. февруари писмо от председателя на СБУ Янка Такева до структурите по места, в което спешно се иска темата за мандатността на директорите да бъде включена в Меморандум, който да бъде връчен на политическите партии.
Директорите на образователни институции се питат защо и как техните назначения трябва да бъдат обект на „предлагане“ на политическите партии, като категорично се противопоставят на подобни предизборни заигравания между политически субекти и синдикати.
Според Диян Стаматов директорът на училището е двигателят на промяната в образователната общност, а се оказва сред „най-одумваните и спрягани за всякакви земни грехове хора”.
„Разочаровани сме от нежеланието на нашите партньори от СБУ да обсъдят предварително с нас подробностите около тяхното предложение, което буквално касае съдбите на хиляди български директори (дали след няколко месеца няма да бъдат оставени без работа, дори и най-добрите сред тях, защото поради конкурсния начин на назначение на директорите, до този момент, не съществуват временно заети учителски позиции в тяхното населено място, на които биха могли да се завърнат)”, посочва Александров. И припомня, че преди 5 години в Закона беше приет текст, според който атестацията на педагогическите специалисти (директори и учители) да бъде инструментът, който да измерва качеството на тяхната работа и при необходимост педагогическите специалисти, които не се справят качествено със задълженията си да бъдат отстранявани от работа.
“Бихме искали МОН да инициира спокойно и добронамерено обсъждане на законодателни промени в сроковете и инструментите за провеждане на атестациите на педагогическите специалисти”, коментира още Александров, според когото липсата на необходимите професионални качества, а не политически или конюктурни съображения следва да бъде единствената причина за смяната на кадри в образователната система.
В България има около 2500 директори на училища и около 3000 на детски градини и други образователни институции.
