Когато се включи работодател в обучението, рязко скача интересът на учениците и техните родители, заявява икономистът Георги Стоев от “Индъстри уоч”
Георги Стоев е управляващ съдружник в “Индъстри уоч” – компания, специализирана в областта на инвестиционните консултации, макроикономическите и политическите анализи. Завършил е университета в Лувен (Белгия), натрупал е професионален опит в Института за пазарна икономика. “Индъстри уоч” е част от Образователния индустриален борд, който бе официално обявен днес в “Гранд хотел Пловдив” в рамките на кръгла маса на тема “Инвестиции в образованието за бизнеса в Пловдив”, на която присъства и просветният министър Меглена Кунева.
– Какво показват вашите проучвания, кои са основните оплаквания на работодателите от региона?
-В момента сме в ситуация на увеличен инвеститорски интерес, но най-голяма пречка при новите начинания и разширяването на съществуващи обекти е наемането на персонал. Имаме очакването за 1000 инженери, сред които и IT специалисти, които да бъдат търсени в следващите две години. Очертават се свободни няколко десетки хиляди производствени позиции, което означава, че работодателите са готови да наемат на драго сърце персонал, който е завършил само 12 клас. Въпросът е да има достатъчно техническа подготовка. Вече доста работодателите прилагат подхода на „осиновяване” на паралелка. Така училището получава ресурса на частния сектор, а работодателят – гаранция, че ще има иновативно и адаптирано за нуждите му образование. Засега това се наблюдава в сферата на машиностроенето, но моето очакване е, че ще разрасне в хранително-вкусовата промишленост, битовата химия, металургията.
-Къде се пресичат трудно гледните точки на бизнеса и образователните институции?
-Образованието традиционно плаче, че няма пари за него. В момента сме в една ситуация, в която частният сектор дава пари, въпросът е директорите да ги приемат за онези промени на учебните планове, които са необходими на работодателя. Има много ясна финансова мотивация за училището какво ще получи в това публично-частно партньорство. Приносът на работодателите е изразен и в знания, връзки, осигуряване на кариера на младите хора. Вече сме на прага да изпуснем шанса да се възползваме от събудения инвеститорски интерес. Защото все по-често чуваме как инвеститорите преосмислят плановете си за вложения, защото не са успели да намерят персонал. Ще е грехота, ако това, което правим за Пловдив четири години – развиване на инвестиционна дестинация, да не може да го капитализираме в просперитет за региона. Трудно се координират средно големи работодатели, когато трябва да споделят финансиране на обучителни програми – те питат при кого ще отидат завършващите. Липсват адекватни данни какви умения са необходими на отделните индустрии.
-Истината е, че професионалните гимназии, с малки изключения, едва реализират приема. Как да накараме учениците да изберат определяните като непривлекателни професии?
-Има успешни модели. На някои работодатели им е отнело години да ги разработят. Когато се включи работодател, интересът на учениците и техните родители рязко скача. Трябва да облекчаваме бизнес средата и начина на бизнеса да си наема персонал и да го обучава.
(Б.а. Използвани са въпроси и на други медии)
