„Ако си дадем сметка каква е ролята на литературата и ако сме готови да направим наистина радикална реформа, която да върви срещу антипопулистките нагласи, мисля, че имаме шанс и ще успеем, защото това е битка за бъдещето на България“, каза деканът на Факултета по славянски филологии в СУ проф. Амелия Личева на кръгла маса за обучението по литература
Министърът на образованието Красимир Вълчев отбеляза, че когато се освободи пространство за повече часове, ще могат да бъдат включени и повече съвременни автори
Кръгла маса, която събра гласовете на преподаватели, писатели, учители и общественици за да възможните посоки за промяна в начина, по който се преподава литература в училище, се проведе по инициатива на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На нея присъстваха ректорът проф. Георги Вълчев, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, деканът на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева, преподаватели, учители, студенти и гости. Модератор на събитието бе Николай Колев – продуцент на предаването на БНТ „Култура БГ“.
Проф. Личева подчерта, че разчита на този диалог, за да се постигне придвижване напред в посока на нужните реформи. Тя благодари на всички участници, ангажирани с темите за четенето: „Опитали сме се да постигнем разнопосочност по темата за това как се преподава литература в българските училища“, посочи проф. Личева. По думите й литературата провокира абстрактното мислене, кара ни да мислим за реалния свят, но и за всички възможни светове, кара ни да мислим за себе си, но и за другите, стимулира критическото мислене и емпатията, кара ни да четем разкази, говорещи за миналото и настоящето, но и които ни помагат да се справим с бъдещето. „Литературата е пътят, по който можем да наместим себе си, включително в това съвремие, в което сме“, отбеляза проф. Личева и допълни, че литературата култивира важните ценности, които ще направят от бъдещите ученици граждани на една нормална държава.
Според нея е важно българското училище да влезе в 21 век чрез обучението по литература, защото това е начинът да бъдат спечелени децата като читатели – съвременната литература говори за проблемите на света, за екология, за изкуствен интелект, за това какво ще се случи с човешкото и по този начин ние можем да постигнем интереса на децата, да ги задържим като читатели. „Ако ги откажем още в самото начало, тогава битката е загубена“, подчерта проф. Личева. Тя посочи още, че е изключително важно в обучението да присъства голямата градска литература, включително българската, защото това отново може да се провокира тази чувствителност, която очакваме от децата. „Няма защо да се страхуваме от това да има много жанрове и да се започне с неща, с които всички ние сме започвали като читатели – криминални романи, трилъри, фентъзи, фантастика. Не е страшно да оставим да се четат подобни текстове, когато през тези текстове спечелим децата за четене, тогава оттам нататък можем да надграждаме и да култивираме техния литературен вкус“, посочи тя.
Според нея в програмата по литература има твърде малко чуждестранни автори. Проф. Личева даде пример с Франция, където съотношението френска-чуждестранна литература е 50:50, без това да доведе до загуба на национална идентичност. Според нея, ако има повече чужди автори, това ще помогне българската литература да получи по-съществен контекст и ще могат да се правят паралели. Тя подчерта, че съвременният патриотизъм не е национализъм, а толерантност към другия. „Смятам, че е дошло времето да разберем, че ако политици, министерства, пак давам пример с Франция, събират писатели и ги молят да правят прогнози за настоящето и бъдещето и на базата на това оформят своите политики, да, казвам, ако си дадем сметка каква е ролята на литературата и ако сме готови да направим наистина една радикална реформа, която да върви срещу антипопулистките нагласи, мисля, че имаме шанс и ще успеем, защото това е битка за бъдещето на България“, каза в заключение проф. Амелия Личева.
В изказването си проф. д-р Георги Вълчев припомни един разговор между Иречек и Петко Славейков след Освобождението, когато се е обсъждало, че първоначално, докато се създават добрите учители, може да се заместят с добри учебници, а добрите учебници се създават тогава, когато има добри програми. В тази връзка ректорът на Софийския университет подчерта, че не трябва да се вторачваме единствено и само върху единия проблем. „Трябва да гледаме програмите, да създаваме учебното съдържание, добрите учебници, трябва да създаваме и новото поколение учители, тези, които действително ще вдъхнат европейско самочувствие на нашите деца“, каза още ректорът. Той изрази надеждата си тази инициатива да срещне широк отзвук не само в професионалната гилдия, а в широкото поле на българската култура.
„Литературата от всички предмети е едновременно и най-мощният инструмент за формиране на национално самосъзнание, и развива най-широк комплекс от умения, необходими за 21 век. И двете цели са еднакво важни и ние трябва да осигурим синергията и баланса между тях“, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Според него добрата хуманитарна основа е ключова за подготовката на учениците за пълноценната им личностна и професионална реализация, тъй като тя формира най-широк кръг от умения – критично мислене, комуникативност, любопитство, когнитивност.
По думите му часовете по български език и литература могат да бъдат увеличени, тъй като по-добрата и широка хуманитарна основа ще направи децата по-пригодни за следващите десетилетия. Той отбеляза още, че когато се освободи пространство за повече часове, ще могат да бъдат включени и повече съвременни автори в учебното съдържание по литература.
В дискусията се включи Снежина Петрова – актриса и преподавател в Нов български университет, която благодари за поканата и за куража да се повдигне тази тема. Тя говори като актриса, която служи като медиатор между текстовете и човека, като преподавател, който се сблъсква директно със завършилите училище, и като родител. Снежина Петрова посочи, че децата имат нужда от време за осъзнаване на едно произведение и време за споделяне на личното преживяване.
Писателят Захари Карабашлиев отбеляза, че участва в дискусията като баща на три дъщери, като автор на художествена литература и драматургия и като писател, който е канен в училища в големи и малки български градове, и като създател и художествен директор на фестивала за литература за ученици, за деца, за юноши „Варна Лит“. Той заяви, че за него критичното мислене е най-важната функция на образованието и е щитът, който предпазва младите умове от манипулация в съвременния свят. Според него трябва да се преосмисли учебното съдържание през призмата на критичното мислене; класната стая да се превърне в лаборатория за мислене, където учителите да инициират важни житейски дискусии между учениците. „Само така можем да изградим здравословен патриотизъм, който се основава не в повтаряне на клишета, а на критично разбиране на собствената ни история и култура и истинска любов към родината“, подчерта Захари Карабашлиев.
Ето какво сподели преподавателят по български език и литература от ЕГ „Пловдив“ Цветелина Драганова: „Редът на важните въпроси, засягащи тази (и всяка промяна), е от защо, през какво и как до кой (ще я направи). Осъвременяването не може да е мантра. Ако просто пренапишем Списъка, налеем едни часове и едни заглавия, но не променим философията и подходите, това ще е скъпо усилие без особен смисъл. Ако промените не са системни – от механизмите за оценяване на качеството на процеса, в т.ч. НВО и ДЗИ, до квалификацията на учителите – резултатът ще е предизвестен. Литературата в училище трябва да свързва с българската културно-историческа традиция и с европейския (християнски) цивилизационен код и да води до осъзнаването, че са възможни и други видове принадлежност. Трябват ни не непременно горди, но грамотни млади българи. Литературното образование набавя културен и ценностен свод, непостижим по други пътища (в общия случай, разбира се) и не бива да се отказваме от това, както и от познавателното усилие, необходимо да се разбират класическите творби“.
Според нея голяма част учителите по литература се чувстват институционално и обществено неподкрепени, уморени и скептични към промени.
