Есе за Деня на будителите на Мариела Попова, 12 клас – Математическа гимназия. Президент на “Интеракт клуб Пловдив”. Зрелостничката приветства с него организаторите и гостите на старта на осмото издание на проекта “Народните будители и аз”.
Всички ние знаем каква е скоростта на светлината, а будителите са хора, които знаят с каква скорост настъпва мракът и се изправят срещу него, за да отстояват българския национален дух и идентичност. Те са създателите на идеята за държавност и култура, те бдят и пазят пламъка на духовността, те са провидците, пророците, които създават новите хоризонти пред всяко ново поколение.
Наш дълг е познаваме тяхното дело, тяхното безкористно служение на род и родина, да изучаваме живота им- всеки детайл от него е важен, защото носи светлика на историята.
Позволете ми да Ви дам пример с личния печат на Паисий Хилендарски: на него е изобразен пеликан, който храни своите малки, това е един от символите на Спасителя.
В миналото се е вярвало, че пеликанът с храни малките си с плътта си- тази митологема е прекрасен символ и на знанието, и на вярата, защото от интелектуалното напрежение между тях се изграждат държавността и всички институции.
Хилендарският монах създава малка книжица, която става най- четената творба в българската история с най- силно въздействие в обществено- политически и духовен план.Светителят използва историята като могъщо средство, свързващо миналото със съвременността.
Всъщност в лоното на родолюбивото познание ние всички правим това- свързваме миналото със съвременността!
