Децата преживяват огромен натиск от обществото, образователната система, очакванията от семейството. И се поражда бунт, казва Силвия Йорданова, която развива супер сили за учене чрез сугестопедия
Да развие супер сили за учене чрез сугестопедичната програма “BrainCraft Teen” у тийнейджъри е задачата на интензивния курс, който провежда през пролетната ваканция в Пловдив Силвия Йорданова. В програмата се преплитат модули по изящни, приложни изкуства, музика, танц, спорт, умения за учене. BrainCraft Teen развива умения за фото и скоростно четене, памет и креативност, мотивация, разгръщане потенциала на личността.
Силвия Йорданова популяризира сугестопедията и методите за ефективно учене на д-р Лозанов, наричан от Кеймбридж, Оксфорд и Сорбоната, „Стивън Хогинг на педагогиката”. На интензивната част от курса, който се провежда в Еко училище „Слънчев лъч”, са включени деца от различни пловдивски училища.
-Вие сте един от авторите на инициативата за развитие на творческия потенциал „Покажи ми” и под формата на летни, целодневни сугестопедични програми за деца връщате мотивацията им да учат и да се развиват. Ефективна ли е програмата и дава ли вече резултат?
-В процеса на учене децата често имат нужда от подкрепа, за да подредят и организират важното и неважното, бързото и бавното. Правилното поднасяне на информацията захранва детското любопитство и улеснява процеса на възприемане. Когато, обаче, по някаква причина това не се случва – концентрацията и възприемането намаляват. Естественото любопитство е необходимо да бъде подхранвано не само отвън, а и обвързано с личната мотивация, която в детска възраст често е неосъзната. Това е времето, в което децата развиват емоционална интелигентност, укрепва се увереността и желанието да опитват. Ако домашните не са домашни в тях може да има и полезни и приятни неща. Често проблемът е свързан с това, че писането на домашни уплътнява времето за игра или други занимания. Децата имат нужда да учат за света около себе си. Така че колкото повече нещата, които учат, са свързани със света около тях, толкова по-смислено и приятно е времето, прекарано в учене. Затова препоръчваме книги, филми, истории, игри, всичко, което може разшири възприятията. Децата имат нужда да знаят защо следва да правят нещо и то да бъде свързано с личната им мотивация. Днес предпочитаме да говорим по-скоро за резервопедия, което е сугестопедия в развитие.
Ваканцията е най-подходяща за случване на подобен курс, защото веднага след това децата се връщат в училище. Там моментално прилагат наученото и всички усвоени техники естествено стават част от новия им стил на учене. Увереността бързо нараства и те показват по-високи резултати в училище, стават по-самостоятелни и подготовката и домашните не отнема толкова време и усилия, както преди. В сугестопедията няма сухота.
-Независимо какво се преподава и колко сложен е материалът?
-Точно така. Междупредметните връзки са направени така, че всичко да е свързано. Защото ние по този начин помним. Учените преди няколко години официално излязоха със заключението, че няма център на паметта в мозъка. Паметта е по цялата кора. Единственият начин да помним е, когато едно нещо залепне за друго. В училище често тази нишка липсва и децата губят интерес. Очакването към тях е да бъдат концентрирани в рамките на 40-45 минути, което не е естествено. Нашата естествена концентрация е 25 минути. Всяка минута след това е въпрос на тренировка, но при все това някоя от системите в тялото изключва, т.е. ти не си на сто процента сетивен за това, което се случва. Затова има успиване, отнасяне.
-На курса са събрани деца от различни училища, какви са наблюденията ви? С какво са обременени?
-Някои от тях имат проблеми с четенето, т.е. не четат достатъчно бързо. При всички е налице проблеми с концентрацията. Може да седят два часа над учебника, но им е сложно да запомнят информацията. Голяма част от тях имат изпити, матури, които ги притесняват, защото обемът информация е много голям. А нашето образование не е организирано така, че да работи с голям обем. Д-р Лозанов казваше, че няма как да развиеш резервен капацитет, ако нямаш обем. Ако ти е дадено да запомниш едно изречение, как мозъкът ти да отключи резерви, той няма нужда. В учебния процес има парцелирана информация, която си върви на части и глобализацията, която се очаква децата да могат да правят накрая, е нещо, което сугестопедията прави в началото. През цялото време имаш идея къде ще стигнеш. Децата са свикнали да получават малки откъслечни задачи, които за тях нямат смисъл. А да организираш свой процес на учене е свързано с това да следиш своята собствена мотивация. Да знаеш защо го правиш и какво искаш да извлечеш от този учебен материал. За съжаление в повечето училища възприятието е изцяло пасивно. Основната обратна връзка, която децата получават, е оценката. Ние сме създадени така, че най-лесно възприемаме, ако харесваме човека срещу нас.
-А повечето деца не харесват учителите си, така ли?
-Масово казват, че почти няма учител, когото да харесват. Което е смущаващо. За тях учителите са като фон, защото повечето влизали в клас просто да си предадат урока. Децата нямат отношение към преподавателите в училище. Затова нуждата от бунт е много изострена. На един от курсовете аз им говоря, а те мълчат. Питам ги защо и получавам отговор: „Защото в училище ни карат да мълчим”. Много им е трудно да изразят чувствата си, може би защото никой не ги пита. Липсва им емоционална интелигентност. В едно свое интервю Астрид Линдгрен казва, че децата мечтаят за власт, т.е. да правят какво си искат. Защото още като си отворят очите, някой им казва да се измият, да се облекат, да закусят и т.н. В тийнейджърска възраст те развиват собствено мнение, характер, имат нужда да експериментират, но лентата върви. Затова искат да пораснат – за да правят каквото си поискат.
-Работите за личната мотивация. С какви техники?
-Опитвам да ги убедя, че ако са в лошо настроение или не желаят, нищо не може да им влезе в главата. Затова първо се учим как да поддържаме тонуса и доброто настроение и да правим нещата с желание. Ако не искаме да правим нещо, как да открием, че то е полезно за нас. В противен случай се получава насилие. Децата в наши дни преживяват огромен натиск от обществото, образователната система, очакванията от семейството. И се поражда бунт, който се изразява в недобро поведение, тестване на границите в училище и вкъщи, отричане на принципи. Само и само да покажат несъгласие. Когато са преминали подобен курс и осъзнаят принципите на сугестопедията, придобитите умения остават за цял живот. В сугестопедията няма конкуренция. Така децата следят само собствения си напредък.
-Приложима ли е, макар и частично, в масово училище?
-Има училища, които експериментират. Предизвикателството е, че учителят трябва да извърши съответната подготовка. Дали ще въведе научни експерименти, художествена литература – зависи от личността на преподавателя. Сугестопедията е нещо доброволно и той трябва да е разпознал себе си в този процес. А отнема време да я усетиш.
