Участници от 32 държави се включиха в Международната конференция „Храни 2030“ в Аграрния университет, излизат с декларация за спешни мерки за устойчивост на агрохранителните вериги

От 60 на 108 млрд. евро се увеличават средствата в следващата програма за наука „Хоризонт Европа“. Това стана ясно на Международната конференция „Храни 2030“, която бе открита днес в Аграрния университет. В рамките на двудневния форум 350 учени от 32 държави ще обсъждат иновациите за осигуряване на здравословен хранителен режим, научните изследвания и промените на климата.  На откриването в аулата на висшето училище присъстваха еврокомисарят по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис, зам.-министрите на обрназованието проф. Иван Димов, на земеделието – Лозана Василева, и на здравеопазването – Светлана Йорданова.  Утре ще се присъедини и просветният министър Красимир Вълчев. Видеоприветствие към участниците отправи комисарят по земеделие Фил Хоган.

„В момента действат принципите и условията на „Хоризонт 2020“, като част от актуалните теми са двойните стандарти на храните и остатъчни количества пестициди. На 7 юни излезе предложение за следващия програмен период 2021-2027 година, в който има драстично увеличение на парите за наука. Завишението е от 60 млрд. на 108 млрд. Програмата ще се нарича „Хоризонт Европа“ и вече се сформират работни групи между отделните министерства в ЕК – здравеопазване, наука и иновации, земеделие, които имат за задача да разработят общи платформи кои научни изследвания да се финансират приоритетно“, обясни проф. Владислав Попов – член на Постоянната комисия за наука и иновации в Брюксел и директор на Агроекологичния център в Аграрния университет.

За агрохранителните вериги се предвиждат 10 млрд. евро. В „Хоризонт Европа“ влиза „Храни 2030“ и т.нар. биоикономика. Въпреки че Европейската стратегия за биоикономика е приета още през 2012 година, България все още няма изготвена такава. Според проф. Попов е крайно време тя да започне да се пише, тъй като съставянето й ще отнеме между две и три години, още повече, че в този процес трябва да участват областните управи и общините.

„Храни 2030 е инициатива, която се поражда по време на „Експо Милано“ в Италия.  Акцентът са храните, но не тези в магазина или на пазара. Инициативата поглежда на храните от холистична гл.т .– от семето на полето, през производството на суровата продукция, до преработката, рециклирането, транспортирането, опаковките и човешкото здраве. На храните вече се гледа като причина за затлъстяване, диабет, високо кръвно. Въпросът е как да се справим с много от тези болести, използвайки научни изследвания, които да подобрят храните по цялата агроверига“, поясни проф. Попов.

Конференцията ще излезе с декларация, в която се посочват най-спешните мерки по отношение на устойчивостта на агрохранителните вериги. Документът призовава отделните държави членки на ЕС, както и самата ЕК, да подкрепят „Храни 2030“. Той ще послужи като становище за потенциалното финансиране на научин изследвания в сектора.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.