Да създаваш едно дете, учейки го да свири, чете, рисува и познава националните си герои на 5-годишна възраст е много по-трудно, казва най-младият академик у нас и преподавател по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет Дроздстой Стоянов
Поредно брутално убийство, този път от дете на дете, разтърси държавата тези дни. Жертвата е едва 4 клас, а убиецът само на 15. 11-годишното заклано в асансьор момиче се оказва с 3000 приятели във Фейсбук. Именно в социалната мрежа се запознава и с момчето, което седмици след срещата им, отнема живота й.
За пореден път сме шокирани и добавяме N-ия случай в черната ститистика. Какво не правим, къде да търсим причините – в липсата на достатъчен контрол от страна на родителите, в кризата на ценностите и на обществения морал, свързан с възпитанието на децата и формиране личността на младия човек. За позиция по темата потърсихме акад. Дроздстой Стоянов – преподавател към катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет в Пловдив, хоноруван преподавател е в Софийския университет, вицепрезидент на Европейското дружество за личност-центрирана медицина. Той става най-младият професор в България – едва на 33 години, а впоследствие и най-младият академик – на 35 години.
Въпреки многобройните покани за научна работа в чужбина смята да остане в България и да създаде своя школа. Всичко е прах и пепел, освен това, което оставяш за хората, казва най-младият доктор на медицинските науки у нас.
– Акад. Стоянов, след всеки подобен случай като този в Бургас подновяваме разговорите за детската агресия, но явно това не помага. Уж чертаем мерки за превенция, но противообществените прояви сред малолетните ескалират.
– Основна вина за увеличаването на тези случаи сред непълнолетните имат медиите. Може да се търси отговорност и у политиците, които не са създали ефективна система за превенция на противообщественото поведение и за по-добра промоция на писхичното здраве сред деца и юноши. Става дума за брутална безотговорност, която и да бъде коментирана за пореден път – няма да помогне. Едно уважаващо себе си правителство трябва да подведе под отговорност всички онези политици, които в продължение на 20 години не намериха воля, въпреки разногласията сред професионалистите, да наложат работеща система за промоция на психичното здраве и за превенция на душевните заболявания. Неслучайно използвам понятието „вина“. Вината е състояние, при което вие пасивно приемате, че се случва нещо, което се дължи на вашето бездействие. И въпреки упоритите сигнали от страна на експерти, че насилието в медиите трябва да бъде прекратено, това не става. Направете си експеримент с четири новинарски емисии – между две и четири минути ефирно време се отделя за насилие и убийства. Каква е информационната стойност на подобна новина – подтиква незрялата психика към копиране на това поведение. Разпространението на тероризма върви по същия път. Получавайки платформа за своите изяви, известност и популярност на радикалните си идеи, всякакви организирани и спорадично възникнали групи продължават да блъскат хора на улиците, надявайки се да попаднат в полезрението на медиите. В момента, в който медиите се автоцензурират по тази тема, аз мога да ви обещая, че нямайки публичност на своите действия, осъзнатите насилници ще прекратят, а сред по-младите случаите на неадаптивно поведение ще намалеят по количество и честота. Или ще бъдат омекотени откъм бруталност и жестокост.
– Социалните мрежи също си казват думата. Съгласете се, че повечето хора имат поне два профила, а според един на всеки трима в света е свързан към интернет.
– Може да прозвучи еретично, но цензурата на определен тип информация е оправдана. Мисля, че си струва.
– Как един тийнейджър да пресява информация, тя така или иначе го залива отвсякъде? Контролът на родителя ли е решаващ?
– Много е просто да сведете отговорността до родителя. Удобно е. В тоталитарните общества, които официално сме решили да инкриминираме, не е имало престъпност. Ясно, че част от истината се филтрира, но става дума за възпитанието на младите хора. Поставя се акцент върху спорт, образование, развитие на артистични умения. Вярно, минава през идеята да произведеш войници при крайно десните, а що се отнася до крайно левите – през идеята на криворазбрана пролетарска доминация. Няма здрав психически човек, който да възрази срещу онова, в което са били възпитавани пионерчетата или това, което е проповядвала асамблеята „Знаме на мира“. Това, което се опитвам да кажа е, че отговорността не е на родителите, а на обществото като цяло. Представете си площадка с 10 деца на около 3 години. Петима родители са си връчили таблети на децата, а друг, много съвестен, се опитва да обясни на хлапето си колко е хубаво да се рисува. Как си го представяте? Неолибералното общество е едно зло, не се страхувам да го кажа. То има много алтернативи, при които биха могли да бъдат наложени морални обществени ценности, които да са валидни на равнището на големите групи. Съвременният човек обаче търси най-малкото съпротивление. Най-малкото съпротивление е да купиш на детето таблета. Да създаваш едно дете да свири, чете, рисува и познава националните си герои на 5-годишна възраст, е много по-трудно. Оставени на биологичните си механизми, хората се връщат към своята деструктивна структура. Нужна е централна политическа воля и регулиране на някакви обществени норми. Не мога да дам универсална рецепта, но със сигурност хората, оставени на собствения си избор, в случая родителите, правят много повече грешки отколкото ако има обществена регулация.
