Визията за това какво трябва да се коригира, за да се облекчи изучаваният материал, ще е ясна до края на тази година
До декември 2023 г. да има разработена визия за промяна на учебните програми с цел облекчаване на изучавания материал от ненужна фактологическа тежест, а до ноември 2024 г. да са факт и променените вече учебни програми. Това предвижда приетата и публикувана управленска програма на правителството за периода юни 2023 – декември 2024 г.
При този график учениците би трябвало да започнат да учат по нови програми от учебната 2025/2026 г. Правителството си е поставило задача до края на тази година да разработи цялостна концепция за преминаване към рамкови учебни програми, които да са насочени към компетентностите и да могат да бъдат адаптирани към конкретни училища и ученици. До декември 2023 г. е и срокът, до който следва да бъде разработена визия за реформа в оценяването – от изпитване за знания към мерене на умения и използване на инструменти за формиращо оценяване.
Според заложеното до ноември т.г. трябва да е готово още: развитието на платформата „Дигитална раница“ и допълване на съдържанието в нея с образователни ресурси, провеждане на обучения за използването ѝ; промяна в правилата за провеждане на конкурси за избор на директори на училища и детски градини с цел избягване на субективност и партийно влияние и с фокус върху компетентностния профил на директора.
Променените държавни образователни стандарти по посока намаляване на административната тежест и даване на повече свобода на училищата са със срок за изпълнение ноември 2024 г., като визията следва да е готова до ноември тази година. Същият е срокът и за изработване на концепция за стандарт за качество в училищното образование, който да отчита всички основни елементи на образователния процес – материална среда, квалификация на учителите, методи за преподаване, организация и координация на процесите, индикатори за постигнати резултати. Самият стандарт следва да е разработен до ноември 2024 г.
Сред законите, които кабинетът си поставя за цел да одобри и внесе в НС за промени, са Законът за предучилищното и училищното образование (до февруари 2024 г.) – във връзка с разширяване на иновативните образователни институции, ранното детско развитие, квалификацията на учители и синхронизирането на ДОС; Законът за професионалното образование (до ноември 2023 г.) – с цел развитие на цялостна национална система за професионално и ранно кариерно ориентиране на учениците и актуализиране на класификатора на професиите; Законът за висшето образование (ноември 2023 г.) – с цел въвеждане на възможност за тригодишно обучение в степен „бакалавър“, с възможност за последващо двугодишно обучение в степен „магистър“, както и с уреждане статута на изследователските, образователните и професионалните висши училища.
До февруари 2024 г. кабинетът следва да въведе национална система за проследяване на ранното детско развитие в яслите и в детските градини и за своевременна подкрепа от специалисти за всяко дете, както и да разработи политика и стандарт за ранно детско развитие. До май 2024 г. се очаква МОН да направи анализ на резултатите от НВО през последните три години и да предложи мерки за усъвършенстване на системите за вътрешно и външно оценяване на учениците. До ноември 2024 г. пък трябва да е готова и концепция за езикова интеграция и регламентирането ѝ в образователната система с цел задържане на ученици в училище и допълнителна езикова подготовка.
