Екип на Пловдивския университет е разработил наръчник за учители, който бе представен днес на кръгла маса с уъркшоп на тема: „Силата на консенсуса“, ще се предоставя безплатно
С какво е уникален Сократовият метод за диалог, правилата за ръководене на разговора и за участниците в него дискутираха днес експерти на кръгла маса на тема: „Силата на консенсуса“. Събитието в Дома на културата поставя точка на проекта „Развитие на компетентности за демократична култура чрез неосократически диалог“ на ПУ „Паисий Хилендарски“, а резултат от него е наръчникът за учители. В дискусията се включиха преподаватели от Пловдивския, Софийския и Нов български университет, експерти от Регионалното управление на образованието и учители от Пловдив и страната.
Наръчникът, който още следващата седмица ще бъде предоставен безплатно на учителите по философия и гражданско образование, разяснява основните понятия, принципи и фази на неосократическия диалог. Присъстващите на кръглата маса имаха възможност да участват в уъркшоп, за да разиграят диалог по Сократовия метод и да се научат как да го прилагат в учебните часове.
„Основно изискване към участниците в тези разговори е да споделят свои убеждения, а не да ги завоалират зад авторитети или общи фрази. Важна предпоставка е човек да казва това, което мисли. Разногласието не следва да се схваща като проблем, а по-скоро като постижение, което е не по-малко ценно от консенсуса“, поясни Антоанета Кръстанова – старши експерт по философия и гражданско образование в РУО.
Всъщност, неосократическият диалог е диалог, в който малка група от хора съвместно изследват философски въпрос, без да се стремят към предварително уточнени решения на проблема.
Правилата изискват от ръководителя на разговора да задава въпроси, обобщава и контролира комуникацията, но да се въздържа от изказване на лично мнение. Учителят може да отравя уточняващи питания, за да стане ясно дали всеки от участниците е разбрал изказаното от другите. Стремежът му е да се постигане резултат.
Що се отнася до участниците, те трябва да говорят това, което наистина мислят, да търсят аргументи на първоначалния въпрос и да изказват собствено мнение, но същевременно да полагат усилия да разберат мислите на другите, като внимателно ги изслушват.
Според авторите на наръчника, този метод формира важни нагласи и качества на мисленето у учениците: способност за извличане на знание от собствения опит, обмяна на мнения или дебат, без да губиш достойнството си, съизмерване на личните възгледи с тези на другите, самопознание, развиване на “сократически добродетели” като издръжливост, търпение, способност да изслушваш, готовност за промяна на мнението, доверие към своята интуиция.
Наръчникът е преведен на четири езика.
