Българското училище към посолството на България в Лондон е открито през 1987 година. 20 години то е било най-голямото българско училище в чужбина. Днес негов директор е Снежина Мечева, която е и говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тя е дъщеря на известния кинодокументалист Румен Григоров . Изобщо не е мечтаела да става учител, въпреки че е завършила Българска филология. Работила е над 15 години в киното като монтажист и редактор. Преди 28 години се озовава в Лондон със съпруга си Иван Мечев, назначен на работа в търговското представителство към посолството и това променя живота й завинаги. Асоциацията проведе годишната си конференция преди дни в Бачковския манастир.
-В продължение на 20 години сте най-голямото българско училище в чужбина, но вече ви изпреварват. Това притеснява ли ви?
Радвам се, че вече не сме и Виена ни изпревари. Ние сме едно от 12-те т.нар. български посолски училища. До 1991 година те са били на издръжка на МОН, след което трябва да оцеляват поединично. Ние извадихме късмет, защото като посланик в Лондон дойде Иван Станчов и първите му думи бяха: „Аз ще направя училище, църква и читалище”. И ги направи. Макар че ни закриха като държавни, с негова помощ ние минахме под шапката на посолството. Повече от 20 години функционирахме самостоятелно, без никаква подкрепа от държавата. Работеше се абсолютно безплатно. Посланик Станчов накара българската общност да направи дарения, за да има учител, класна стая и оборудване. Първоначално децата бяха едва 20. Когато стигнахме до втората стотица обаче, стана ясно, че едно такова училище не може да бъде пренебрегвано. Нямаше как да продължим да работим на мускули. Държавната агенция за българите в чужбина бе първата, която ни събра заедно, за да се видим с останалите училища зад граница, защото работехме по целия свят без да имаме идея кои сме, как изглеждаме и какво правим. Така стигнахме до идеята да направим Асоциация.
-Колко деца обучавахте през изминалата учебна година?
-При нас тази година се обучаваха 262 деца, а екипът ни е невероятен. Уроците са 7 дни в седмицата и всеки ден се обучават различни класове. Класовете за деца от 4-годишна възраст до 12 гимназиален клас са индивидуални, което прави процеса на обучение пълноценен. Всички идват вечер след английското училище.
-Не се ли уморяват, как ги мотивирате да учат още няколко часа след задължителното училище?
-Взаимно се стимулираме. В Англия в три и половина зимно време е тъмно. А децата са при нас до осем и 15 вечер. За да дойдат в училище, понякога пътуват час и половина-два и след това още толкова е пътят към дома. Прибират се малко преди полунощ, вечерят и на следващата сутрин са на английско училище. Само по това може да прецените какво усилие и какво желание вървят ръка за ръка. Това е допълнително натоварване за тях. В нашето училище се учат три-четири предмета, в зависимост от класа. Малките ги задължават родителите, защото не искат да се къса пъпната връв и държат децата им да бъдат българи. А ние, за да задържим вниманието на тези деца, за да ги накараме да забравят умората, може да си представите каква любов, умение и артистизъм трябва да притежаваме. Колко един учител зад граница трябва да е преди всичко личност, за да е привлекателен, да стимулира любов и желание у децата.
– Лесно ли се претопяват децата в английска среда, ако не учат български?
– Да, за съжаление. Много е лесно. Аз имам драстични примери – деца от смесен брак, бащата е перуанец, а майката българка – вкъщи говорят на английски и на испански. Малките не знаеха дума на български. Дойдоха при нас, завършиха до 8-и клас, защото тогава нямахме по-горни класове. Голямото момче отиде в университета, завърши, започна работа като учител и когато стана на 24 години, дойде при нас и поиска да завърши гимназия. Точно тогава открихме по-горни класове.
-Извънкласните форми и празниците, които организирате, са изключително важни за приобщаването на децата. Посочете добри примери, които са дали резултат.
-Предимството, че сме посолско училище и че сме в една предпочитана столица, каквато е Лондон, е че идват известни писатели, творци, политици. Които посещават и нас. Има много културни мероприятия – концерти, театрални представления, прожекции на филми. По наша инициатива документалният филм „Ботев – сянката на паметника” имаше премиера първо по нашите училища преди да има официална презентация в България. Първото представяне беше пред масова публика в Лондон, а след това и в нашата гимназия. По-късно организирахме представяне в Оксфорд, Кеймбридж. Имаме приятелство с Първа английска гимназия в София и всяка година ни идват на гости група учители и ученици. Те са любопитни да видят страната – ние им говорим за Англия, а те за България. Тази година, две седмици преди Поли Генова да се яви на Евровизия, също ни гостува. Това съвпадна с визитата на децата от Първа английска, а Поли е възпитаник на същата гимназия. Получи се невероятен празник, а тя тренира песента си Евровизия пред нас. Това са стимулиращи инициативи и е хубаво, когато държава и една обществена организация си помагат.
-Опознавайки българските традиции и обичаи, децата опитват ли да си разпространяват и в английските училища?
-Ще ви разкаже една впечатляваща история. На 3 март детето отива на училище с мартеничка гривна на ръката. И учителят по география я изгонва от клас. Не знам дали знаете, но в Англия е забранено носенето на каквито и да е бижута и аксесоари в клас. Започват пререкания. Тя обяснява, че това не е бижу, а национален символ. Той обаче я принуждава да свали мартеницата, тя отказва с мотива, че накърнява достойнството й. Става чудовищен скандал, тя излиза и отива при директора. Директорът събира и двамата, изслужва аргументите им и казва, че ученичката е права. Разрешава й да се върне в час. Тогава тя се обръща към учителя и казва: „Редно е вие, като учител по география, да знаете малко повече за страните и техните обичаи”. На практика тя се превръща в морализатор. Вече в много английски училища по наша традиция окичват дървета с мартенички за 1 март. Това аз наричам е българско посланичество. Знаете ли коя е най-известната българка в Лондон? Десислава Стефанова. Тя е ръководител на лондонския български хор. Изключителна жена, възпитаник на ансамбъл „Филип Кутев”. Дойде в Лондон преди 12 години и реши да направи хор. Тръгна с малък състав чужденци. Сега за състава, който дава концерти в катедрали и зали, билетите се разпродават с месеци предварително. 100 души чакат на опашка, за да бъдат записани в този хор. Наложи се да отвори втори. Тя озвучи филма „Троя”, композира музиката за десетки английски театрални постановки.