Катерина Прончева и Велислав Борисов разработиха проект по програма „Образование с наука”, изследваха редки и ценни издания, за да откроят приноса на енциклопедиста към изграждането на новобългарския книжовен език

540 думи, създадени от енциклопедиста Иван Богоров, издириха, описаха и систематизираха седмокласници от Математическата гимназия. В продължение на няколко месеца Велислав Борисов и Катерина Прончева, заедно с преподавателя си по български език д-р Невена Ичевска, сканираха голяма част от основните му трудове, след като спечелиха проект по програмата на МОН и БАН „Образование с наука”.

Екипът от двамата ученици и учителя им бе избран чрез конкурс, обявен от Ученическия институт на БАН. Той е една от 15-те учебно-изследователски общности, които от ноември насам работи съвместно с учени от БАН. Представеният от  Велислав и Катерина проект на тема: „Иван Богоров и изграждането на новобългарския книжовен език” преди дни получи най-високата оценка от научния консултант проф. д-р Диана Благоева – зам.-директор на Института по български език към БАН, както и от ръководителя на програмата акад. Петър Кендеров.

”Сигурен съм, че възпитаниците Ви цял живот ще имат полза от това, че са се докоснали до една забележителна личност и до едно голямо дело. Ще има с какво да сравняват своите дела. Оставям настрана допълнителния ефект върху развитието на интелекта от боравенето с думите и езика. Няма по-добър “уред” за развитие на обобщителното и откривателско мислене от вникването в смисъла на думите и в структурите  на езика”, коментира акад. Кендеров в поздравителен адрес до преподавателя Невена Ичевска, пожелавайки успех на кандидат-гимназистите на предстоящото външно оценяване. Проектът ще бъде презентиран на Ученическата научна сесия през ноември 2020 година.

„Целта на програмата е учените да бъдат въвлечени в образователната система. Имахме късмет, че до началото на извънредното положение бяхме приключили работата си в НБ “Иван Вазов” и бяхме сканирали ценните и редки издания, нужни за проекта. Започнахме да четем и да вадим интересни думи, създадени от Богоров, каквато е „достойник”, например. Сравнявахме ги с речника на Найден Геров, за да не би да се окажат диалекти. Разделихме ги тематично и като части на речта. Научихме много любопитни факти за Богоров, за това как е бил възприеман от своите съвременници”, обяснява Ичевска.

Освен, че създава първите български вестници, първата сбирка от народни умотворения, първата обширна  “География на България”, първия сборник с български фолклор, той е автор е и на първата граматика на говорим народен език, на първия издаден художествен пътепис у нас. Богоров първи прави превод на романа „Робинзон Крузо“ и създава първия френско-български и българо-френски речник.

Най-запомнящото се в личността на д-р Иван Богоров е инициативността и непримиримостта му да запази българския език в най-чистия му вид, обясняват младите изследователи. Като пример посочват предложенията му за български варианти на думата „кибрит” – „драсни-пални клечица“, на поща – „сновалка“, на билярд – „тикнеж-чукнеж“, на история – „бивалици“. Учениците се натъкнали на любопитни думи от книгата „Селски лекар”, в която Богоров правил описание на болестите и давал съвети за хигиената.

Въпреки забавните примери, много от думите, които днес ползваме, са дело на Иван Боговор – пратеник, бележка, чакалня, дейност, обноски, вестник, уточнява ученическият екип.

Това е поредният изследователски, проект, по който работят Велислав и Катерина под ръководството на Невена Ичевска. За петата сесия на Ученическия институт на БАН те съставиха мини речник на фразеологични словосъчетания, свързани с части от човешкото тяло.

 

1 КОМЕНТАР

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.