Популярният учител от Казанлък мечтае за Манастир на физиката в село Бъзовец, където радиацията е 0. Документалният филм за него ще бъде прожектиран в Пловдив на 30 май и 6 юни

“Формулата на Тео” е новият документален филм на режисьора Николай Василев, който разказва за учителя по физика от Казанлък. Какво е важно за доброто образование? Трябва ли един успешен физик да познава поезията на Хьолдерлин? Може ли да се преподава търсенето на нравствения абсолют? А да се подарява най-ценният и скъп продукт днес? Или това е само Формулата на Тео? На тези въпроси опитва да даде отговор лентата, която ще има своите премиерни прожекции в Пловдив на 30 май и 6 юни в „Лъки – Дом на киното”.

Николай Василев е сценарист и режисьор на продукцията. За 15-годишния си опит във филмовото изкуство е носител на множество награди, а най-новият му филм “Формулата на Тео”, посветен на учителя по физика Теодосий Теодосиев, спечели международна популярност още преди да е потеглил към фестивалните екрани. Василев получава изява и като автор в документалните поредици на БНТ “Малки истории”, “В кадър” и “Умно село”. С първия си филм “Пътят на мъдростта” – посветен на живота и идеите на Ваклуш Толев, Николай печели награда за дебют на фондация “Култура Аними”.

Интервю на Деляна Лукова

-Коя е формулата на Тео?

-Тео е самата формула. Мастилото на тази формула, или по-скоро тебеширът. Не всеки е способен да извърви такъв път да просветлява съзнанието на младите хора.

-Той прави това вече 40 години. Защо толкова късно го забелязахме?

-Обществото обича да живее в илюзия. Това, че го припознаха като герой, е пробив в системата, защото с него могат да се идентифицират и гордеят. Той е известен повече от 40 години на Казанлък. Аз съм родом от там и го познавам от дете, но не съм бил негов ученик. Затова пък познавам много негови успешни възпитаници, които ме насърчиха да реализирам този проект.  Нищо не разбирам от физика. И може би това е по-добре, защото идеята ми беше не да го представя като физик, а като възрожденска личност. Това, което ме вдъхновяваше, е, че сме съвременници на такъв будител. Той е целеустремен и всичко, което прави, го прави с абсолютна осъзнатост и с идеята, че има мисия.

-Той обаче е извън клишето, не обича да му слагат етикети.

-Той е скромен човек, по-скоро изпитва неудобство, когато го възхваляват. Случайно или не, името му означа божественост. Той върши всичко с ентусиазъм, а етимологията на тази дума е богът вътре в нас. Тео стимулира учениците си да изявят онова, което е дълбоко в тях.

-Това ли е вашата гледна точка към личността на Тео? Накъде повеждате зрителя?

-Ако използваме мита за Сизиф, Тео непрекъснато бута един камък, който все пада. Но той като че не забелязва това. Тук ще цитирам духовния учител Ваклуш Толев, който казва, че трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние. Тео говори с личния си опит и излъчва енергия. Той първо е творческа личност, а след това учител по физика, което няма как да не даде отпечатък и върху педагогическия му подход. Казва, че се опитва да спаси онова, което е спасяемо. Много от родителите в Казанлък го упрекват в прекалена строгост. Но двойките, които пише, са като предпазен механизъм. В личната си история има една такава драма – прави компромис и пише тройка на едно момче, вместо да го остави на изпит, но то започва работа в някаква компания, която се занимава с електричество и, поради невнимание или незнание, го убива токът. Тео е убеден, че тази смърт лежи на неговата съвест.

-Как успяхте да го убедите да стане герой на филм?

-Беше трудно, но накрая прие. Около две години работихме върху филма, защото трябваше да снимаме доста неща. Ходихме до село Оряховица – в школата на Минко Балкански. Снимахме в местността „Паниците”, където има стари станции, които той ползва за обучение. Там дори няма обхват на телефоните, за да не се разсейват учениците. Пътувахме с Тео до Китай, където беше поканен от един негов ученик да изнесе лекция за Деня на физиката. Китайците бяха толкова впечатлени от него…увещаваха го да остане, като му обещаха да стане милионер. Но той им разказа за мечтата си да превърне старото училище в село Бъзовец в Манастир на физиката. Мерил е радиацията там и тя е 0 – най-чистото място в България.

-Инициира ли кампания за набиране на средства?

-Не, не е в стила му. Но приема помощта на всички, които биха искали да подкрепят идеята. Те сами го търсят, за да дарят. Има още доста работа, докато училището бъде годно за обучение. Тъй като вече е пенсионер, влага цялата си енергия да преподава в школите. Толкова много родители и деца го търсят, че е свръх възможностите му да ги поеме всички. Слава богу, има помощници – негови ученици, които също безвъзмездно работят.

-Тео хареса ли филма?

-Не знам доколко го е харесал, но съм щастлив, че филмът предизвиква възхищение у хората. Започнаха да ни търсят от българските общности по света, които организират прожекции. Продукцията ще бъде показана за 1 ноември в Щутгарт. Намери ни и продуцент от Швейцария, с който вече сключихме договор да разпространява филма на фестивали и в телевизии.