Увеличават с 30 лева издръжката на студент за догодина, въпреки намаляването на кандидатите

Парите за висше образование в бюджета с 3 млн. по-малко, финансират се приоритетно защитени и приоритетни специалности, дават средства за качество, казва председателят на синдикат „Висше образование” към КНСБ доц. Лиляна Вълчева

liliana-valcheva

3 милиона по-малко е сумата, предвидена за държавните висши училища в бюджета за догодина. В проекта е разписано, че 29.8% от средствата за издръжка на обучението в тях ще се определят от комплексна оценка за качество и потребностите на пазара. Предвидено е нарастване на субсидията за педагогическите науки, природните, математиката и информатиката, техническите и аграрните, както и ветеринарната медицина. В бюджета на МОН ще има 600 000 лева за допълнително финансиране на защитени специалности и 400 000 по програма за увеличаване броя на студентите по информатика и компютърни науки . Предвидени са и 1.1 млн. лева повече за стипендии на студенти и докторанти. С 20% се орязва субсидията за професионалните направления с незадоволителни резултати в качеството и липса на връзка с нуждите на пазара. Предвидени са 1 млн. лева за създаването на програми за консолидация и оптимизация на държавните вузове.

За плюсовете и минусите в бюджета и за реформата във вузовете разговаряме с доц. Лиляна Вълчева – председател на Национален браншови синдикат „Висше образование” към КНСБ.-

-Доц. Вълчева, каква е причината за намалената с 3 млн. лева бюджетна субсидия за догодина, при положение, че за средното образование се увеличават?

-Субсидията е 323.5 млн. лева и тя наистина е занижена с 3 млн., но това е свързано с намаления брой студенти. За тази година заявката беше за 176 000, а приетите студенти са 173 000. За догодина се оказва, че ще обучаваме 171 000. Тази разлика води до намаляване на средствата по количествени параметри. Имаме обаче и друг стълб на финансиране – качество на обучение спрямо рейтинговата система. За първи път в бюджета за 2016 година по-слабите специалности в различните вузове ще получат и по-малка субсидия. Защото не провеждат обучение спрямо потребностите на пазара. Въведохме понятия, които вече са отразени в проекта на закона за висше образование – защитени и приоритетни специалности. От 3 години водим тази битка, но тази година имаме реален успех. Правим критерии, за да не може те да са произволно избрани и да я няма шуробаджанащината. Приоритетни ще бъдат инженерните специалности, земеделската наука, културата и изкуствата. Защитените са педагогическите и онези специалности, свързани с фундаменталните науки – химия, физика, математика – без тях няма развитие.

-Много ректори обаче репликират, че именно към професиите, с които пазарът е пренаситен, продължава да има голям интерес, затова обявяват прием. Как обяснявате този парадокс?

-Водим преговори с МОН и по този въпрос. 9 висши училища обучават в областта на правото. Но пазарът откъм юристи е пренаситен. Същото се отнася за икономическите науки – 26 структурни звена обучават в тази област. В бюджета за 2016 обаче сме дали високи оценки само на първите 4 икономически вузове – УНСС, Стопанския факултет на Софийския университет, Стопанска академия – Свищов, Икономическия университет във Варна. На останалите са парите са с минус. За първа година не намаляваме драстично, но показваме, че от догодина тези мерки ще бъдат още по-засилени. Когато говорим за пари за качество, актуализираме наредбите – добрите да се качват по-нагоре. По искане на синдикатите, правителството и бизнеса се създаде се междуведомствена работна група и първата програма, която ще бъде финансирана, ще е в областта на IT. Вече има заповед на премиера. Подготвили сме да обучим по 100 души, за които има глад на пазара. Като цяло бюджетът е намален с 3 млн., но ние ще настояваме тези пари да не отпадат, а да ги ползваме по целеви програми на приоритетни и защитени специалности. Защото сме обещали пред ЕС парите за образование да вървят нагоре.

-Ще бъде ли увеличен стандартът за издръжка на студент.

-Да, с 30 лева. Средният стандарт в момента е 1830, от догодина става 1860. Независимо, че е намалял броят на студентите. Успяхме да извоюваме повече пари за стипендии на студентите – 1.1 млн. лева. За съжаление бюджетът има два недостатъка – субсидията за издръжка не е диференцирана на количество и качество и не отделя стипендиите на студентите от тези на докторантите. Другата препоръка е за по-силни контролни мерки върху разходването на парите за качество. Малко са ректорите, които харчат тези бонуси за качество.

-Два пъти годишно синдикатът вади статистика и за средните брутни работни заплати в системата на висшето образование. Как стои Пловдив?

-Лидер е Пловдивският университет, който заема 6 място от 37 държавни висши училища. Той попада в най-високата група, където възнагражденията варират между 1200 и 1700 лева. В нея са общо 7 висши училища. Средната заплата на служителите в ПУ е 1230 лева. Аграрният университет е на 10 позиция с 1150 лева, на 3 място по пари за доктор и на 6 място по средства, дадени за професионални умения. В средната категория, в която са по-голяма част от вузовете, попадат Медицински университет Пловдив – 13 място и Университет по хранителни технологии – 16 място с 1100 лева. В най-ниската категория е Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство.