246 деца са напуснали класните стаи за миналата учебна година, стана ясно на регионална среща “Гласът на българските деца”

Искат министерство на детето и семейството

Учениците все по-рядко желаят да изкажат мнение

izpit

Пловдивска област е сред регионите с най-много повтарящи един и същи клас. Делът на тези деца е 1,8 при среден за страната около 1%. Тревожни са данните и за отпадналите от основно и средно образование – 3,9 на сто в Пловдивско при 2,8% средно за страната.

Това показва анализ,направен за Южен централен район от председателя на УС на Националния алианс за работа с доброволци и психолог Ренета Венева.  Представянето на резултатите бе в рамките на регионална среща за обмен на опит по детски политики  „Гласът на българските деца”. Целта на събитието бе да събере хора от различни професии, работещи на различни места и различни позиции, но обединени от една кауза – решаване проблемите на децата.

Причина за оставането в един и същи клас и за отпадане от училище е бедността. Семействата без доходи или разчитащи на социални помощи много често прекъсват образованието на децата си, а не са редки и случаите, когато деца под 16 години са принудени да работят.Основните причини за отпадане са отсъствия, слаб успех, болести, заминаване в чужбина, както и причини от социален характер.

Със 146 ученици се е увеличил броят на отпадналите от клас в Пловдив област само за първия срок на учебната 2015/2016 г. Така общият брой на напусналите класните стаи деца е 246, а причините за тревожната тенденция са заминаване в чужбина (48,37 %), отсъствия (46,34 %), слаб успех (5,28 %).

Данните от изследването за проблемите на децата в областите Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Смолян и Хасково показват, че сред основните проблеми е образованието.

Все още има училища без физкултурни салони, не всички предлагат столово хранене. Недостатъчна работа за предотвратяване на застрашените с отпадане от училище, ниското качество на учебно-възпитателния процес в поднормативните и маломерни паралелки, претоварване на училищните сгради на някои училища с голям брой ученици, невъзможност да се осъществи прием след VІІ и VІІІ клас в някои общообразователни училища и в професионалните гимназии поради са сред проблемите на системата.

Безработицата е друг често срещан проблем, засягащ децата в общините от Южен централен район. Коефициентът на безработица в област Пловдив е 9.6% през 2015 година.

Друг не малък проблем е раждането на деца от деца. В Кричим, например, през 2011 година 25% от родените деца са от непълнолетни майки, през 2014 година този процент е 14%. В Садово през 2014 година 16% от новородените са от непълнолетни майки“.

Като положителна тенденция за децата от региона може да се отчете фактът, че броят на малолетните и непълнолетните лица, извършили престъпления, като цяло намалява, показва изследването.

На фона на анализа участващите в регионалната среща в града под тепетата споделиха добри практики, с които се опитват да преодолеят част от проблемите на децата. Сред тях са безплатна детска градина за всички деца в конкретно населено място, ангажиране на ученици в почистване на паметници на културата в Смолян и региона срещу заплащане, центрове за работа с доброволци.

След общи дискусии по между си и с експерти участниците в срещата набелязаха следните мерки за справяне с проблемите: да бъде създадено министерство на детето и семейството, за да се развият по-успешно политиките на децата; създаване на закон за родителството; повишаване качеството на социалните услуги и на знанията и уменията на специалистите; изработване на специфични методики за задължително усвояване на български език; промяна на изискванията за наемане на служители в социалните дейности.

Най-голям проблем се оказва абдикацията на семейството от проблемите. Много родители нямат време или възможност да подадат ръка на своите деца за подкрепа, а когато детето се чувства неуверено, то негативните прояви са неизбежни, обясни Ренета Венева.

Оказва се, че няма механизъм или институция, към която родителите да се обърнат в подобен момент на трудност. Често се налага педагозите в училищата да помагат на учениците в решаването на лични и семейни проблеми, но самите преподаватели не са подготвени за ситуации, в което демонстрира агресивно или апатично отношение. Много учители признават, че имат желание да присъства да подобен тип обучения.

Един от основните изводи от представянето на данните бе, че децата и подрастващите все по-рядко изявяват желание да изкажат мнение, тъй като смятат, че то няма да бъде прието. Участниците в конференцията дебатираха, че системното включване и участие на децата и младите хора в обсъждането и решаването на свързани с тях политики трябва да бъде превърнато в практика.. В повечето населени места няма изработени механизми за зачитане на мнението на децата.  Което кара младите хора да търсят изявява на събирания с приятели, спортни мероприятия, интернет форуми, чатове. При повечето доминира разбирането, че не е нужно да „се участва и да се предлага”, защото няма да бъде взето под внимание от когото трябва.

Конференцията не подмина и децата с увреждания. Независимо от направените промени по отношение на подпомагането и предоставянето на услуги на родители, които отглеждат дете с увреждане, направеният анализ показва, че родителите срещат затруднения предимно от финансово естество – осигуряване на лекарства, консумативи, лечение, рехабилитация. В много случаи с детето с увреждане се работи предимно в посока решаване на здравословния проблем. Част от лекарите, учителите и дори родителите на децата, не възприемат проблема от социалната му страна и поради това той се разбира само като заболяване. В същото време потребностите на децата с увреждания са свързани и с възможностите за включване и реализация.

„За мен проектът „Гласът на българските деца“ е много специален. Този глас трябва да бъде чут не само от родителите на децата, а и на всички нива на власт“, заяви Ирина Алексиева – изпълнителен директор на Българското училище за политика „Димитър Паница”, което бе организатор на форума.