
„Обучението по България – приоритет на държавата и на българските училища в чужбина“. Под това мото премина годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Членовете обмениха идеи и добри практики в Бачковския манастир „Успение Богородично“.
Новите учебни стандарти и успешното им приложение на петте континента дебатираха участниците в семинара. Петиция до Европейския парламент- в Европа да бъде въведена и матура по български език за българските деца, които живеят и учат там- подготвя да внесе Асоциацията. 49 депутати от българския парламент подкрепиха петицията. Според просветния министър Меглена Кунева обаче тя трябва добре да се обмисли и подготви преди да бъде подадена, тъй като ситуацията в различните страни от ЕС била различна. Според учителите от асоциацията децата, които искат да се завърнат в България, защото висшето образование е по-евтино, е добре да могат дистанционно да полагат нашите, български матури. Или поне да се създадат Центрове на петте континета, където да ги полагат.
Учителите от асоциацията поставиха и проблема за липсата на адаптирани към нуждите в чужбина учебни планове, програми и учебници. Училищата ни зад граница са 254.Те обучават 20 хиляди деца, за което тази година са получили от държавата 7. 3 млн. лева.
Разговаряме с Петя Цанева – зам.-председател на асоциацията и основател на Първото българско неделно училище „Св. Иван Рилски“ към посолстото на България в Мадрид. През 2012 година е удостена с наградата на Държавната агенция на българите в чужбина – „Българка на годината“. Основател е на най-голямата асоциация на българите в Испания. Паралелно с това учи “Теология” в Пловдивския университет и наесен ще бъде в трети курс.
-Г-жо Цанева, кога ще бъде внесена петицията в Европарламента?
-Сега чакаме решението на МОН. Евродепутатите са зад нас, особено Светослав Малинов и Ангел Джамбазки. Голяма част от българските народни представители също ни подкрепиха. Важно е да обединим всички институции и заедно да излезем с решение за петицията.
-Овладяват ли децата езика на такова ниво, за да се явят на матура?
-Да. Ще ви дам пример с дете от Испания. Миналата година изкара 4.85 на изпита по български в Софийския университет и влезе Международни отношения. Доста наши деца, чиито семейства се прибират в България, държат приравнителни изпити и без проблем продължават в Испанската, в Английската гимназия. Колегите звънят да питат как сме се справили толкова добре с българския. Това е достатъчно показателно.
-И то само с един ден обучение седмично?
-Да. В някои училища е в събота, в други – в неделя. Важно е да кажем, че ние сме освободени от рамката, каквато е наложена на колегите в България. И прилагаме всякакви методики и техники – сугестопедия, Валфдорфска педагогика. От тук идва успеваемостта. В междучасието децата говорят на езика на страната, в която живеят. Това е психологическа нагласа. Детето може да знае пет езика, но този му е най-лесен за общуване, защото е потопено в тази среда. Научно доказано е, че хора, говорещи няколко езика, първата дума, която изниква в съзнанието им, е най-кратката.
– Имате изкючително атрактивни извънкласни форми с цел запазване на българщината.
-Най-важна ролята за запазването на българщината са извънкласните занимания. Езикът се научава лесно. По моя инициатива се организира празник по случай завършване на учебната година на български училища в Испания, прераснал в Първи български събор “Всички българи заедно”. 40 хиляди испанци и хора от други националности се срещат с нашата култура и фолклор, променяйки представите си за България в положителен смисъл. Организирахме честванe на 100 години от смъртта на Вапцаров с превод на испански на най-популярните му творби в Националната библиотека на Испания. Официалното честваме Международния ден на майчиния език сред училищата ни в чужбина. Всичко това сплотява. Как са обясниш на дете с баща българин, а майка – испанка, какво е родина. В главата му е каша. Давам ви пример с моята внучка – тя е наполовина българка, наполовина кубинка. Но се чуевства испанка, защото е родена в Испания.
-Идентичността не минава ли задължително през езика?
-Не. Това е някъде вътре в душата на човека. Дори не е уловимо на физическо ниво. Как ще се идентифицираш, ако обиколиш целия свят? Може да е езикът, но не е главен фактор. Народните песни, танците и ритуалите могат да са фактор за идентичност. В клетъчната памет е заложено. Затова изучаваме народни танци, обичаи, всичко, свързано с българското.
-Как събирате учителите?
-В началото бяха на доброволен принцип. Но след като образувахме асоциацията, се преборихме за субсидия от МОН. Събираме и такси, за да покрием наемите. Така се случи, че през 2003 година бях тази, която създаде Първото българско неделно училище в Испания, макар самата аз изобщо да не съм учител. Сега училищата са 47. Работех в испански неправителствени организации, които много ми помагаха. Пуснах проект към Министерството на труда и емиграцията и така направих училището. Докато тези проекти не бяха преустановени. И тогава се преборихме за финансиране от МОН.
-Колко са българите на територията на Испания и какъв процент от децата са обхванати в българските училища?
-Ежегодно от Националния институт по статистика на Испания ни изпращат данни. 168 000 бяха през 2015 година. Има спад, защото сме били 180 000. 24 800 са български те деца на ученическа възраст. От тях малко над 2000 са обхванати, което е нищожен процент. Трябва да се мисли обща стратегия. Сблъскваме се с какви ли не мнения на семействата. Повечето отсичат: „На моето дете не му трябва български, ние няма да се връщаме“. И аз никога не съм мислила, че ще отида в Испания, но е станало от нощес за утре сутринта. Всичко е възможно.
-Ромчета имате ли?
-В Испания идват доста ромски семейства, най-вече за селскостопанска работа, но не идват при нас, а в масовото училище. В Мадрид има 12 семейства помаци от Родопите, които пращат децата си редовно. Те са най-стриктните и дисциплинирани, защото в техните семейства думата на бащата е закон.