В Центъра за подкрепа за личностно развитие – ОДК-Пловдив няма нито едно дете, което е останало незабелязано, казва директорът Озден Мурадова
Изкуството формира естетическо отношение към света, представите за добро и красиво, създава душевен мир и хармония, намалява стреса в организма. Спортът изгражда физически здрави деца, възпитава и дисциплинира
Озден Мурадова е директор на Център за подкрепа за личностно развитие – Общински детски комплекс – Пловдив от 2020 г. Професионалният й опит е в сферата на образованието и областта на закрилата на детето. Завършила е магистърска степен в ПУ „Паисий Хилендарски“, специалност „Биология и химия“, и втора специалност „Маркетинг и мениджмънт“. Има специализация в НБУ за групова работа с деца в предучилищна възраст и в начален етап на основно образование по педагогиката на Монтесори. Участвала е в обмен на практики с училища и детски градини във Финландия, Холандия, Австрия, Италия и Испания. Преди да заеме директорския пост е била част от екипа на отдел „Образование“ на община Пловдив.
Интервю на Деляна Лукова
– Г-жо Мурадова, в последните дни станахме свидетели на тежки случаи на агресия с участието на деца и ученици, а трагичните инциденти поставят въпроса какво се случва с младите хора. Как изглежда тази ситуация през вашата работа? Институциите направиха заявки за нови планове, програми, мерки и какво ли не, но като че винаги вървим след събитията?
– Да, за съжаление, сме свидетели на много, много тежки случаи на насилие, в които участват деца. Не само съм потресена от последния случай на детска агресия, но съм притеснена, по-скоро уплашена от това, което се случва с децата. И мисля, че много хора се чувстват по този начин. Трудно ми е да повярвам, че една детска психика може до такава степен да е „амортизирана“, че да диктува такива прояви на жестокост към човек, но е факт. Дни наред си задавам въпроса, какво трябва да ти е в душата и съзнанието, че да бъдеш толкова хладнокръвен в проявите си на жестокост, да си бездушен, гледайки страдание, да нямаш никаква чувствителност, да не проявиш никаква състрадателност, да нямаш граници на действията си. Да си толкова апатичен и безчувствен, че, след като си бил част от жестокото пребиване на един човек, съвсем нормално да отидеш и да си купиш дюнери с чуждите пари и да се нахраниш спокойно, без да усещаш емоционален дискомфорт, без да ти трепне и прояви чувство на вина, страх от стореното. И не намирам отговор. Изключително съм гневна, че е отнет един човешки живот. Но не спирам да си задавам въпроса „Защо се стигна дотук?“. И на този въпрос вече имам отговор. Тъжно е, че с действията или бездействията си допуснахме да сте стигне до такива случаи. Истината е, че цялото общество носи отговорността за това, което се случва с децата. Казвам го абсолютно отговорно, осъзнавайки, че мога да бъда упреквана за това ми мнение.
Всички ние, възрастните, имаме вина за случващото се – и като родители, и като учители, и като психолози, социални работници, като граждани на това общество, политици и т.н. Живеем в бездушно време, лишено от ценности. Живеем със страховете, че ако евентуално решим да се намесим в даден случай, в който са нарушени общоприетите норми, може да си навредим и навлечем неприятности или самите ние да станем жертви на насилие. Живеем, търсейки комфорт, и избягваме всякакви ситуации, които биха ни изкарали от зоната ни комфорт. Апатични, мълчащи, преструвайки се, че не виждаме и не чуваме онези “неща”, които са първите индикации за нещо нередно. И това бездушие ни убива, убива и вярата на децата, че могат да разчитат на нас, че има алтернатива на негативните фактори на социалната среда.
Не изключвам отговорността на родителите в никакъв случай, напротив, приемам я за ключова във възпитанието и пълноценното израстване на детето. Те са тези, които трябва да разговарят с децата си, да задават въпроси за ежедневието им, да се интересуват от интересите им, от извънучилищната и извънсемейната среда, в която общуват, местата, които посещават. Днес може да не получат отговор или отговорът ще бъде кратък с “Да” и “Не” или “Добре съм”, „Ок съм“. Утре ситуацията пак може да е същата, но провокирайки ги всеки ден, интересувайки се за ежедневието им, за преживените моменти в училище, не само за успехите и оценките, трябва да намерят пътя към децата си. Така ще изградят онази доверителната връзка дете – родител, при която децата сами ще търсят общуване и ще споделят.
– Какво правим обаче, когато липсва родителско присъствие в живота на детето като следствие от нисък капацитет, неглижиране или професионална ангажираност?
-Тук вече е работата на институциите, като ключова е ролята на образователните – детската градина и училището, като не изключвам и ЦПЛР, защото децата прекарват по-голяма част от деня на тези места. Ние, учителите и другите специалисти в образователните институции, трябва да разговаряме с децата, да наблюдаваме, да имаме уменията да оценяваме поведение и ситуации. За да индикираме за проблеми, ако считаме че са налице предпоставки за такива, да се консултираме със специалисти – педагогически съветник, психолог, социален работник. И когато видим, че проблемите са неразрешими в рамките на инситуцията, незабавно да подадем сигнал до другите компетентни звена, за да получим подкрепа в онази част, с която ние не сме успели да се правим.
А не да мислим за личния си авторитет, създадения професионален комфорт и имиджа на училището. Защото може да спасим едно дете, да променим една детска съдба, да предотвратим едно дете да бъде погълнато от улицата и тълпата. Трудно ми е да повярвам, че децата, участвали в случая на Младежкия хълм, са били примерни ученици и/или ученици като всички други, и по никакъв начин с действията си не са подсказвали, че нещо не е наред в мотивацията им, възприятията им за общочовешки норми и поведение. Но разбира се, това е мое мнение и не искам да ангажирам никой със същото. Това е големият ни проблем. Като професионалисти се въздържаме да споделяме проблеми от “кухнята на институцията”, не търсим външна подкрепа и помощ, защото опитът ни е сочил, че е безсмислено и така не вярваме, че ще получим адекватна подкрепа. А и защото нямаме време да поемем и тази отговорност. Защото всеки ден и час в ежедневната си работа търсим път, как да отговорим на големите очаквания и претенции на родителите, за да не “ги разгневим”. Защото сме ангажирани и с писането и поддържането на “безумно” голямата по обем и съдържание документация, ненужна в повечето случаи. И така лишаваме децата от онова ценно време за общуване, споделяне и преживяване, за да изграждаме позитивни отношения и нагласи.
-Може ли смисленото свободно време да бъде форма на превенция срещу агресията и рисковото поведение?
– В ЦПЛР – ОДК всички деца идват по желание и вярвам, че изборът е осъзнат – при по – големите от самите тях, а при по-малките – от техните родители, но след като са проучили нагласите им. Допускам и случаи, в които децата се записват по желание на родителите, но фактът, че по-голяма част от тях се задържат и записват и в следващата година е показателен за удовлетвореността и последващия им личен им избор за участието в дейности на ОДК.
При нас няма оценки, няма и задължителен обхват в организационните форми. Смятам, че липсата на задължителност, осъзнат избор и родителска подкрепа дава свобода на децата да разгърнат таланта си, да развият компетентности, които биха искали да притежават. Всички знаят, че от тях не се очаква да станат световни звезди, велики спортисти или научни доайени. Но ако от участията им в школи бъде постигнато онова удовлетворение, което ги кара да се чувстват значими и успешни, това е големият успех за детето, това е успех и за неговия ръководител.
В ОДК не само се учи, твори и спортува, но се и общува, споделя и обменя информация и опит. Тук децата намират своята социална среда – общност от съмишленици със сходни интереси. Това със сигурност стимулира тяхното развитие и им помага да започнат да се чувстват по-уверени в това, което правят.
Категорично смятам, че ОДК има съществен принос за развитието на децата, за повишаване на мотивацията им в училище. Тук се създава различен тип мотивация. Тук се учи и твори чрез преживяване. Тук талантът среща подкрепа, а желанието – възможности. ОДК е мястото и инситуцията, в която следва да се провеждат извънкласните и извънучилищни дейности.
Как да мотивирате и вдъхновите едно дете след един нелек учебен ден да моделира, пее, танцува, рисува, актьорства, спортува в училището, в което е всеки ден, пет пъти в седмицата, с часова продължителност от 6 до 9 часа. Защо тази интересна и привлекателна среда в училище в един момент се превръща в скучна, еднообразна и нетолкова любима.
Защото децата приемат училището като място, в което задължително извършват определени образователни дейности, място, в което се натоварват, изморяват, оценяват, имат контролни, класни работи, проекти и какво ли не. При нас идват с желание и си тръгват с удовлетворение. Няма по-висока оценка от тази да виждаш усмихнати, вдъхновени и удовлетворени деца. Позитивната среда, съчетана с ангажиране в дейности чрез преживяване, са превантивни фактори в борбата с агресията и неприемливото поведение.
– Какво се случва с децата, когато след училище нямат среда, в която да се развиват и им носи удовлетворение?
– Немалка част от тях са на улицата и безцелно уплътняват свободното си време, други са в домашната си среда, погълнати от екрани, Тик- ток, Instagram, видеоигри. И в двата случая се създават предпоставки за влияние на негативните фактори на социалната среда върху мотивацията и развитието на децата.
– Какви деца идват в ЦПЛР – ОДК? Какво ги води при вас – конкретен талант и интерес или по-скоро потребност да открият себе си и да намерят своето място?
– Деца с различна мотивация:
– които имат затруднения по определени учебни дисциплини, особено по математика и БЕЛ, и търсят подкрепа за подобряване на успеха;
– които искат да затвърдят и надградят знанията си, за да постигнат високи успехи на ДЗИ и НВО;
– любознателни деца, които търсят позитивни предизвикателства;
– които искат да се докоснат и усетят въздействието на изкуствата – изобразително изкуство, театрално изкуство, музикално и танцово изкуство;
– които искат да спортуват и развиват физически;
– които търсят приятели със сходни интереси.
Или най-общо – деца, които имат цели и интереси. А за да имат интереси, за да преследват целите си, означава, че е налице родителското отношение, насока и подкрепа. Означава, че родителят е запалил пламъчето и е спомогнал за насочването и създаването на интерес към дейност, в която детето да се развива и чувства удовлетворено. Означава, че дори и интересът да е бил запален от друг близък, съученик, връстник, детето е подкрепено от своите родители.
И малко статистическа информация за интереса към школите в ОДК: през учебната 2025/2026 година в дейностите на ЦПЛР – ОДК-Пловдив бяха обхванати общо 2586 деца и ученици на възраст от 5 до 19 години, като немалка част от тях посещаваха повече от една школа. Дейността се реализира чрез 268 групи в 38 школи в областите „Науки и технологии“, „Изкуства“ и „Спорт“. Към момента, преди старта на новата учебна година, за участие в школите на ОДК са подадени над 3000 заявления, а все още е месец август и предстои прием и в следващите 4-5 месеца. Стигнахме до ситуацията, в която не можем да обхванем всички желаещи деца и водим листа на чакащи за записване.
– Променят ли се интересите на младите хора през последните години?
– Живеем в много динамична и бързо развиваща се среда в глобален мащаб. Живеем във времето на бързо развиващи се технологии, в което децата са погълнати от интернет съдържанието и игрите. Именно поради тази причина имахме опасения, че интересите на децата ще претърпят сериозна трансформация, като желанието към школите в област „Изкуства“ ще отстъпват пред тези от „Науки и технологии“, но те се оказаха безпочвени. Няма завишен интерес към развиване или надграждане на дигитални умения и компетентности, програмиране и други с техническа насоченост, може би защото тези компетентности се развиват в достатъчна степен в училището. В направленията „Изобразително и приложно изкуство“, „Театрално изкуство“, „Танцово изкуство“, „Музикално изкуство“ и „Кино и фотоизкуство“ са обхванати около 1400 деца и ученици от различни възрастови групи. 1395 са децата и учениците, включени в групите на област „Спорт“ и само 725 – в област „Науки и технологии“.
– Има ли случаи, в които дете идва без ясно изразен талант, но в процеса на работа откривате способности, за които самото то дори не е подозирало?
– Да, има деца, които преминават през няколко школи, докато намерят своето място и дейност, в която виждат смисъл и усещат смисъл удовлетворение. Обичайна практика се оказва първоначално записването на деца в школите по математика и/или БЕЛ с оглед подобряване на образователните резултати по двете учебни дисциплини и последващото им включване в други школи по изкуства или спорт. Нито едно дете, посещавало школа в ОДК, не се е отказало поради неудовлетвореност и липса на качествена образователна услуга. Поне до мен не е достигала или споделяна такава информация от колегите.
– Има ли деца, които остават незабелязани в училище, но но в ОДК намират среда, в която започват да се развиват?
– Трудно ще ми е да Ви отговоря на този въпрос, защото темата за “незабелязаните деца” не е била обект на изследване или дискусия. Поставяте въпрос, който заслужава да се изследва в ОДК. Единствено мога да гарантирам, че в ОДК няма нито едно дете, което е останало незабелязано.
– Днешните деца често са описвани като разсеяни, трудно мотивиращи се и силно зависими от телефоните и социалните мрежи. Как успявате да ги привлечете?
– Съвсем нескромно искам да споделя, че при поемането на ръководството на институцията през 2020 г. броят на реално посещаващите ЦПЛР-ОДК деца не надхвърляше 700-800. Към днешна дата, преди старта на учебната година, която за ОДК е 1 октомври, броят на заявленията за участие в школи е над 3000. През последните години са провеждани активни дейности за популяризиране на школите в ОДК, но основните причини децата да са при нас са: добрата репутация на школата и ръководителя й, успехите и участието в изяви и събития не само на местно, но и на национално и международно ниво, добрата работна и учебна среда. Очакванията, че финансовата страна ще бъде водещ фактор при избора на ОДК, тъй като при нас заниманията са безплатни, се оказаха погрешни.
Друга специфика на дейностите в ОДК, която привлича децата и родителите е, че работата не се подчинява на задължителни нормативно определени планове и програми. Ръководителите на школи имат свободата да работят по творчески програми, създадени от самите тях, и насочени към интересите на децата в съответната област. Работи се за разкриване на таланта и способностите на децата. Школите са специализирани, с практическа насоченост и се навлиза в дълбочините на материята. През новата учебна година разкриваме 3 нови в област „Изкуства“ – школи „Бутафория“ и „Дигитални визуални изкуства“, а в област „Спорт“ – школа по доджбол.
През настоящата учебна година, по моя инициатива, със съгласието и подкрепата на екипа, бе изготвена анкета за деца/ученици за установяване на микроклимата в институцията, наличието на фактори, застрашаващи сигурността им на територията на ОДК, наличието на случаи, в които са били обиждани, заплашвани или удряни, за това как се чувстват, когато са тук, за доверието във възрастните при разрешаването на конфликти, в случай че са възникнали такива. Проучването се осъществи чрез попълване на анкета на хартиен носител и предаването й на ръководителя, или онлайн, чрез Гугъл формуляр. Обхванати бяха над 1000 деца/ученици. В нито една анкета не бе посочен случай на проява на агресивно поведение от страна на ученик/учител/родител/непедагогически персонал или фактори на средата, които да са създали несигурност или опасност. Всички деца са посочили, че се чувстват на спокойно и безопасно място и вярват, че възрастните в ОДК биха им помогнали при необходимост. А на въпроса „Има ли нещо, което желаеш да се промени в ЦПЛР – ОДК?“ нито един от отговорите не касае тяхната сигурност и безопасност по време на престоя им, а основно подобряване на материалната база. Резултатите са показателни, че средата е сигурна, интересна, увличаща в дейността, а отношенията учител-ученик – позитивни.
– Какъв е обликът на учителите? Може ли ръководителят на школата да разбере, че едно дете има проблем?
– Ръководителите на школи в ЦПЛР – ОДК са педагогически специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността “Учител”, съгласно всички нормативни документи в областта на предучилщното и училщно образование. Разликата е, че те имат свободата да работят по собствени творчески програми, които са интригуващи и увличащи. Те са творци професионалисти, прилагащи нестандартни идеи, с индивидуален подход към всяко дете и талант, които „не оценяват“, а вдъхновяват.
Образователно-творческият и спортенпроцес се води в неформална и свободна среда, в която се поощрява активното общуване, изгражда се връзка между децата и ръководителя на школата, а това е ключова предпоставка за навременно установяване и разбиране на потенциални проблеми при децата.
– Каква е ролята на изкуството, спорта, музиката и другите творчески дейности за изграждането на самочувствие, дисциплина и умения за общуване?
– Ключова е ролята на творческите и спортни дейности за формирането на характер и за развитието на тялото. Чрез музиката, музикалния инструмент, четката, сцената, театъра, чрез обектива на фотоапарата децата изразяват чувства, емоции и преживявания, които не могат да бъдат изразени словесно. Изкуството формира естетическо отношение към света, представите за добро и красиво, създава душевен мир и хармония, намалява стреса в организма. Спортът изгражда физически здрави деца, възпитава и дисциплинира. Още в ранна възраст включването на децата в спортни дейности води до развитието на значими социални и емоционални умения – отговорност, самодисциплина, екипност, работа в общност, справяне със стреса, приемане на победи и неуспехи и др. Една от новите ни школи, която стартира през настоящата учебна година, е по пожароприложен спорт и ще функционира с активното съдействие и партньорство на ГДПБЗН – Пловдив. Търсим училище партньор за разширяване на капацитета на школата.
– Какво бихте искали родителите да забелязват повече в децата си?
– Нашите родители, имам предвид родителите на децата, посещаващи школи на ОДК, са ангажирани с децата си, имат отношение към техните интереси, подкрепят ги в дейностите им.
Налице е много добро сътрудничество, особено в област “Изкуства”. Родителите са изключително активни в организацията и участията на децата в изяви както в Пловдив, така и в страната и чужбина. Така се създава общност, в която се работи, твори, общува, споделя и преживява. Така се изграждат отношенията.
Мисля, че дойде времето за сериозен и дълбок размисъл как да продължим в ролята си на родители, учители, общественици, граждани. Това са нашите деца, които ще станат бъдещите учители, лекари, инженери, адвокати, съдии, законодатели и политици. И същите ще вземат важните решения за нас, ще определят съдбите ни. Нека им помогнем и ги подкрепим.
