13 проекта се състезаваха в секция „Хуманитарни и обществени науки“ на 11-ата ежегодна сесия
Изследване за образа на птиците в българската фразеология донесе за седми пореден път първа награда на Катерина Прончева и Велислав Борисов от Математическа гимназия „Акад. Корил Попов“ на 11-ата сесия на Ученическия институт на БАН. Дванадесетокласниците безапелационно бяха класирани на челно място в секция “Хуманитарни, обществени науки и изкуство”, в която се състезаваха общо 13 проекта. Днес продължава представянето на проектите в останалите секции, в които също има пловдивски участници: Информационни, комуникационни и технически науки; Математика; Биология, биомедицина, биохимия; Химия, физика, физикохимия.
Катерина и Велислав участват в сесиите на УчИ БАН вече 7 години. Първото им явяване е, когато са в шести клас. Оттогава до днес техен научен ръководител е Невена Ичевска – преподавател по български език и литература, а научен консултант – проф. д-р Диана Благоева от Института по български език на БАН. През тези година те разработват сериозни проекти от областта на лексикологията: “Фразеологични словосъчетания, свързани части от човешкото тяло”, “Названия за облекло от речника на Найден Геров”, “Иван Богоров и изграждането на новобългарския книжовен език”, “Фамилии на българите, свързани с названия на професии и занаяти”, “Ал.Теодоров-Балан и българското слово”.
Тазгодишният проект, който отново им донесе първо място, е със заглавие “Образът на птиците в българската фразеология”. Фразеологичните единици с орнитонимен компонент, 530 на брой, с 58 опорни думи, са извлечени от основно от фразеологични речници на българския език от 1974 г. насам и са подредени и категоризирани според техния орнитонимен компонент: птици, отглеждани в домашното стопанство; свободноживеещи птици в близост до човека (в паркове, градини, поляни, лозя, на полето); диви или грабливи птици, които живеят в горите, далече от човека, и могат да бъдат наблюдавани от него само в ограничена степен; екзотични птици; общи названия за птица; названия на части от тялото на птицата; названия, свързани с местообитанията на птиците; названия, свързани с начина на живот на птиците.
„Въпреки че в съвременния период от развитието на езика употребата на орнитологичната, и изобщо на анималистичната фразеология намалява, изучаването й е важно и полезно за съвременния човек, защото тя е ключ към мисленето, културата, традициите, начина на живот, представите за света, ценностите и народопсихологията на българина, като в същото време е и сред най-ярките изразни средства на езика ни“, обосновава избора на темата преподавателят Невена Ичевска.
След като пловдивските зрелостници представили проучването си, председателят на журито проф. Максим Стаменов от секцията по общо и съпоставително езикознание при БАН и член на Постоянната научно-експертна комисия за обществени и хуманитарни науки на Фонда „Научни изследвания“ към МОН определил проекта като най-професионално направения и най-задълбочения. А при връчването на наградата поканил Катерина и Велислав, след като завършат висшето си образование, да се върнат да работят в БАН. Те обаче смятат да се насочат към компютърните науки, а не към филологическите.
За изследването:
Орнитонимните фразеологични единици (като част от т.нар. анималистична фразеология) се отнасят към един от най-старите дялове в българската фразеология. Анимализмът, т.е. приписването на характерни за човека черти на представителите на фауната, е свързан с общоприетата в народното съзнание символика и свидетелства за ранната поява на този тип единици – във времето, когато човекът е живеел близо до природата и я е одухотворявал. Те представляват ярък елемент в езика на даден народ и отразяват в пълна светлина бита, културата, природата, ценностите и взаимоотношенията между хората. Изследването позволява да се откроят лингвокултурните измерения на връзката между света на човека и света на животните, да се изследва културният елемент, скрит във фразеологията, както и някои важни особености в светогледа и ценностните стереотипи на българина (поведение, черти от характера, външен вид, начин на живот и др.).
Фразеологичните единици с компонент название на птица разкриват многостранно образа на човека в българската езикова картина на света: външност, физическо състояние, материално състояние /богатство-бедност/, умения/неумения, мисли и чувства, взаимоотношения с другите хора, нравствени и морални характеристики, умствени способности, действия и поведение, начин на живот и др. Прави впечатление, че едни и същи характеристики на дадената птица се възприемат от човека като най-значими и именно те се реализират в езика, което води до възникването на т.нар. езикови стереотипи, свързани с образите на птиците.
