Възпитанието на емоционалната интелигентност започва от 6-месечна възраст, казва Емилия Илиева-Крайнова – обучител по метода на ненасилствената комуникация

Емилия Илиева-Крайнова е автор и водещ на семинари и лекции, насочени къч общуването, емпатията и свързването между хората. У нас тя е позната най-вече като разпространител на идеите на ненасилствената комуникация. Магистър по политология от Софийския университет, специализира в САЩ и в университета на Обединените нации в Япония.

Според Крайнова да можеш да общуваш с децата си, проявявайки търпение и разбиране, да усещаш връзката си с тях през позитивни преживявания, е  естествен стремеж за взаимодействие на всеки родител.

Може ли обаче възрастният да избира свързването с децата пред раздаването на присъди, да изследва причините за агресията, да избере разговора пред поучението  бяха част от въпросите, които Емилия Крайнова дебатира на семинар с родители в Младежки център Пловдив.

 

–  Вие сте един от първите обучители по този метод, каква е същината на ненасилствената комуникация?

– Ненасилствената комуникация е метод, създаден от американския психолог д-р Маршал Розенберг, който ни учи как да разбираме и осъзнаваме емоциите си, да намираме какво ги предизвиква и как да ги изразяваме в общуването си с другите. Целта е да осъществяваме връзка, основана на взаимно уважение, разбиране и подкрепа. Независимо от ролите, които изпълняваме в живота – на родители, на деца, на служители, ние сме хора, които преживяват определени емоции и имат свои ценности и потребности, които се опитват да удовлетворят. В този ред на мисли, следва да приемаме децата като партньори, които също като нас изпитват различни чувства и имат свои нужди, които се опитват да задоволят. При общуването с тях, ако ги уважаваме и им даваме свобода да изразяват емоциите си, ако се опитваме да разберем потребностите отвъд поведението им, ги учим от малки на емоционална интелигентност, която е ключово умение за съвременния начин на живот. Много често начинът, по който общуваме, касае интелектуалното разбиране.

–  Откъде идва разминаването?

–  Само на интелектуално ниво не може да има емоционално свързване и разбиране на потребностите на другия. Не може да разрешаваме конфликти и да се справяме с агресията. Ако на нас не ни харесва начинът, по който даден човек изразява себе си, не значи, че той е в грешка. Това идва от разликата в начина, по който хората се свързват. Нашите чувства са пряко свързани с нашите потребности. Ако преживяваме позитивни чувства, това означава, че нашите потребности са удовлетворени. И обратно.

–  Ако са негативни какво правим?

–  Търсим потребността, която е сигнал, че имаме да се погрижим за нея и го правим. Би трябвало автоматично да преживеем позитивни чувства.

–  За целта обаче трябва да я осъзнаем.

–  Разбира се. Трябва да можем да разпознаем чувството и да проследим потребността, която го е провокирала да се появи на повърхността и ние да го преживеем.

–  Това свързано ли е пряко с нашата емоционална интелигентност?

–  Емоционалната интелигентност е точно това – начинът, по който можем да бъдем съзнателни за чувствата си. И не да се давим в тях, а да разберем по какъв начин можем да ги използваме като средство да обогатим живота си. Това е форма на управление на емоциите. Не през потискане и пренебрегване, а чрез съзнателно вглеждане в тях.

–  От каква възраст започва възпитаването на емоционалната интелигентност?

–  От 6-месечна. Това твърди и създателят на термина „емоционална интелигентност“ Даниел Голман. А ние какво правим – започваме да говорим за взаимоотношенията си или преди да са започнали или след като вече толкова са се влошили, че е наложително да им обърнем внимание. Много често „малки” неща  стават повод за големи ситуации, които са следствие от натрупване, премълчаване или пренебрегване на емоционалната страна на нещата.Така взаимоотношенията ни изобилстват от „скрити войни”. Децата имат значително по-бавен ритъм от възрастните. Родителите обикновено питат как да ги научат да са по-бързи в обличането, храненето, миенето. По-точният въпрос е как да запазим по-бавния ритъм на децата и заедно с това да ги научим да са бързи, когато е необходимо. Другото важно нещо е, че децата се учат от примера на възрастните.

–  Как да направим така, че децата да не прекрачват границата?

–  Най-лесният начин е, когато родителите не поставят границата като абстрактно понятие, а като своя лична потребност. Езикът на потребност е начин, по който приканваме за съдействие другата страна. Съдействието идва на ниво свързване и емоции. Не бива да забравяме, че процесът на всяко решение е по-важен от самото решение.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук