Какво е да пътуваш с презокеански кораб през 1973 г., докато снимаш филм и не знаеш чужд език, разказа на среща с ученици от гимназията Рашко Младенов

С картина на Малкият принц от философско-поетичната приказка на Антоан дьо Сент-Екзюпери изненадаха актьора Рашко Младенов учениците от Френската гимназия днес. Преди официалната пловдивска премиера на книгата си „До последен дух“, той гостува на училището в рамките на инициативата „Младият Пловдив чете”. Специално за гост-актьора 10-класничките Стефани, Дарена и Елица бяха нарисували любимия на поколения герой, цитирайки на френски: „Най-същественото е невидимо за очите”.

Какво е да пътуваш с презокeански кораб през 1973 година, докато снимаш филма „Виза за океана”, разказа актьорът и прочете откъси от автобиографичната книга, която съдържа спомени и случки на твореца с над 50-годишна кариера в театъра, музиката, киното, културата и администрацията. Всички истории са разказани с необходимата доза сериозност и впечатляващо чувство за хумор.

„В ония години да се озовеш за десет дни на Канарските острови, където има само хотели, заведения, плажове и хора от цял свят, беше нещо фантастично. В един момент обаче се оказа, че нямаме разрешително да снимаме в Нигерия, където трябваше да се развива част от действието, и ние с колегата Антон Горчев решихме да се прибираме. Беше ни хванала носталгията, имахме деца на по една-две години и поискахме от директора на продукцията да ни купи самолетни билети за Виена, откъдето да се приберем в София”, върна се назад във времето актьорът. В последвалия артистично прочетен откъс учениците научиха, че  двамата с Горчев за първи път видели цветен телевизор във виенския хотел „Централ”. Там, както и на летищата, минали през куп периперии, тъй като нито един от двамата не знаел и дума чужд език.

„Нашата разлика във възрастта е огромна. Не знам дали това, което за мен е забавно и смешно, може да впечатли и вас”, изрази опасения актьорът, но след това продължи с разказ за Мексико, където се озовал по време на кризата през 1994 година.

Началото на “До последен дух” било положено, когато Младенов работел в културния институт в Москва. По думите му, разполагал с ужасно много свободно време и така решил, че има много забавни и предизвикателни истории за разказване. В приятелска компания винаги се намирало с какво да разсмее колегите си, които също го насърчили да събере в книга историите за своите пътешествия. Личния си живот Рашко Младенов е пропуснал съвсем съзнателно в книгата. Ударите под кръста – също. Казва, че опитът го направил по-добър, по-мъдър и по-успешен човек. За себе си твърди, че е актьор късметлия, който не пропуска дадените от съдбата шансове.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.