Трябва да решим дали предметът ще запознава децата в училище с общоетични норми или ще моделира личности, казва преподавателят от ПУ доц. Методи Ангелов

Metodiy Angelov 2010

“За” или “против” религията в училище – този дебат се точи няколко години и послужи на загубили значението си в обществения живот институции да надигнат глава и да заявят себе си чрез изказване на мнение, събиране на подписки, появи в публичното пространство. Не на последно място е въпросът ще допринесе ли с нещо изучаването на този предмет за покачване на образователното ниво на учениците. Кой ще преподава и как ще се процедира с децата, чиито родители, например, са мюсюлмани. По тези въпроси разсъждаваме с доц. Методи Ангелов от Пловдивския университет, автор на дисертация „Изследване на религиозността и нравственото възпитание”.

 

-Доц. Ангелов, като автор на изследване на религиозността и нравственото възпитание, каква е вашата гледна точка относно въвеждането на предмет „религия” в училище?

-Много е сложен и конфликтен казусът. Иска се тактичност и мъдрост от всички страни. Първият въпрос е визията, т.е. дали предметът ще е общообразователен и ще запознава децата с религията и общоетичните норми. Или ще е възпитателен, т.е. ще моделирате личности с определени ценности, начин на поведение и мислене. Ако е второто, това е много отговорно и поставя високи изисквания към свещениците и нивото на учителите, които ще преподават. Аз лично няма да съм съгласен на детето ми да преподава някой, който ще говори клишета с вял глас, ще мънка и ще му губи времето. Това трябва да са сърцати личности, които да носят и излъчват ценностите.

–  Искате да кажете подготвени хора, минали задължително обучение. Защото едно е да служих в храм, друго е да влезеш при децата в клас.

–  Категорично. Ако направим религията задължителен предмет, изведнъж ще се окаже, че ще трябват 4000 души преподаватели в страната. Откъде ще ги вземем? Кой ще преподава? Практиката показва, че ще започнат да се правят бързи квалификационни курсове. Преподавателите, които не могат да си направят норматива, ще го допълнят с този предмет. Това неминуемо ще доведе до падане на нивото. Правих изследвания, които показаха, че и свещениците не са на ниво, за да влязат в клас. Всички песнопения са молитви – благодарствени, хвалебствени. Може ли с мънкащ глас да благодариш или да възхваляваш бога. Нашите бъдещи учители учат в университета педагогическа риторика, художествено слово. Словото има информационна страна и емоция. Ако го не го наситиш с автентичната емоция, не стига и посланието

– И за пореден път ще формализираме нововъведението.

– Да, и ще бъде тегоба за децата. В момента има остър дефицит на време в училище. Този предмет ще се конкурира с предмети като информационни технологии, чужди езици, които са необходими в практическата дейност. Християните не могат да се разберат какъв ще е този предмет – православно вероучение, католическо ли, протестантско. Ами атеистите как ще ги задължаваме. Какво ще правим в турските райони – щом ще се учи православие, те ще искат ислям. Поне християните да са бяха събрали и да кажат, че ще направят единна учебна програма. След 1990 година в обществото се създадоха много благоприятни условия да се въведе този предмет. Но защо не успяха. Защото Светият синод отиде в крайна позиция да се реставрира това, което е било преди 9 септември. Отиде на програма максимум и не иска да отстъпи. Но обществото е друго. Още повече, че ако въведем този предмет като задължителен, то ще е с парите на данъкоплатеца.