Не искам класна стая, в която учениците лежат уморено по масите, казва Милена Симеонова от СУ „Св. св. Кирил и Методий”
Застраховател сменя професията и става учител в гимназията по дървообработване
„Не искам класна стая, в която учениците са уморени и лежат по масите, оплакват се колко им е трудно и с какви задачи ги затрупваме. Искам да виждам сияещи лица и гора от ръце. И тъй като процесът е двустранен, правя всичко възможно да заинтригувам децата, за да идват всеки ден с желание на училище”.
Признанието е на Милена Симеонова – учител само с едногодишен стаж от СУ „Св.св. Кирил и Методий”. Тя бе сред участниците във форума на „Уча в Пловдив” и Община Пловдив „Аз променям моето училище”, който тази година даде думата и на младите педагози, за да споделят какво ги е мотивирало да изберат класната стая и да се развиват кариерно.
Тъй като училището, в което преподава Милена, е профилирано за танци и музика, нейната мисия била да убеди децата, че не по-малко важно е да бъдат грамотни и знаещи, за да успеят. Заложила на новите технологии, тъй като е сред сертифицираните Гугъл учители. Едва натрупала няколкомесечен стаж, Милена поканила колегите си на открит урок.
„Използваме различни сайтове, които улесняват доста обучението по български език и други предмети. Нямаме дискове и флашки. Залагаме на облачното образование и най-важният ни инструмент е Гугъл. Не се изправям пред дъската, за да подканя децата: „Хайде сега, запишете си първо тире, после второто и т.н. QR кодове отвеждат учениците към избраните от мен сайтове и там те виждат какво трябва да направят. Премисляме и дискутираме задачите, съветвам ги на какво да обърнат внимание. Правят тестове, а аз получавам диаграма с резултатите и виждат кой как се е справил и на какво да наблегна. Получават съобщения, които ги мотивират. Процесът е забавен и децата по-лесно разбират учебния материал”, разказва Симеонова. Един от петокласниците, на които преподава, е победител в национално състезание.
Как печели класната стая разказа още един преподавател по български език, но от Професионалната гимназия по дървообработване. Дали защото влиза за първи път в час на 14 февруари или просто защото има харизма, но гимназистите обичат часовете й. Всъщност Бакалова е работила доста години в застрахователния бранш, но решава да смени амлоато и да стане учител. Сбъдвайки детската си мечта.
„Не е толкова страшно, колкото очаквах. Всеки ден се сблъсквам с усмихнати и търсещи млади хора, които имат капацитет да научат много и да се развият. Просто се нуждаят от подкрепа – както от родителите, така и от учителите. Аз не залагам само на технологиите, по-скоро ми се иска да ги накарам да хванат книгата в ръце, да я помиришат, да я прочетат и да я почувстват”, разсъждава Бакалова. Тя е категорична, че съвременните ученици могат да спорят, а не зазубрят готови фрази.
Колегата й Пламен Кольовски е едва на 24, но вече има една година зад гърба си като учител по философия. Трудно се различава от учениците и е сред любимците. Станал преподавател, защото искал да бъде част от промяната на системата. В която е бил само допреди години, но в ролята на ученик.
„Любопитството ме накара да стана учител. Давам си сметка, че предметът, по който преподавам, може да обърка съдби, затова доста трябва да внимаваш с какви инструменти боравиш. Промених езика на преподаването. Не използвам учебниците. Знам каква беля мога да си навлека, но това е моето решение”, признава Кольовски. Разрешил на учениците да не отварят учебниците, но им дал списък с книгите, които не може да не прочетат.
