Откриха барелеф на патрона Добрин Петков за 70-та годишнина на училището
Пенсията ми в Германия е 1800 евро, каза цигуларят Видол Видолов, който дойде за срещата на випуските

Вие бяхте наша класна, помните ли? Дали ще се сетите, ние сме от випуск 1977, обясняват ентусиазирано две дами и се връщат 38 години назад, за да припомнят перипетии от ученическите си години на учителката по немски Гина Иванова. 93-годишната дама, облечена в елегантен костюм на райе, бе сред най-поздравяваните днес в двора на Музикалното училище. Дългогодишната преподавателка дойде за срещата с випуските по повод 70-я юбилей на училището, който бе официално отбелязан днес.
“Последните 22 години съм учителствала тук. За съжаление се връщам назад в спомените с огромна тъга, защото дъщеря ми Елена също учеше тук – пиано и арфа, но си отиде едва на 18 години. След това със съпруга ми нямахме друго дете, но аз продължих да преподавам и приемах учениците като мои деца”, разказа просълзена пред “Уча в Пловдив” Гина Иванова.
Десетки възпитаници на елитното училище, чиито таланти разнасят славата му по всички краища на света, се събраха за годишнината и за откриването на барелефа на патрона Добрин Петков. Сред тях бе и виртуозният кларинетист Илиян Илиев, признат сред петимата най-добри в САЩ.

“Аз се връщам вкъщи, още повече, че съм от Пловдив. Тук имам много приятели и колеги преподаватели. Познавам и някои ученици. Навремето имаше много идеализъм. Помня, че и доста сериозно учехме музикалните дисциплини докато сега е доста по-трудно да мотивираш младите хора да се занимават с изкуство”, каза валдхорнистът проф. Владислав Григоров. Преподавателят в Националната музикална академия, кадър на училището от випуск 1963, побърза да се прегърне със съученика си и бивш ректор на АМТИИ проф. Анастас Славчев. Славчев призна, че пази по-хубави спомени от Музикалното училище, отколкото от студентските години. Впоследствие той е бил и негов преподавател 4 години директор. По негово време се въвежда класическата китара.

С година по-рано от тях е завършил известният цигулар Видол Видолов. “Малко ми е чуждо това място, защото някога бяхме в три сгради. Никога няма да забравя директорът ни Асен Диамандиев – невероятен човек. За съжаление се видях само с един мой съученик, повечето са в чужбина, някои вече ги няма сред нас. Аз също след гимназията заминах за Куба, където бях 7 години, после отидох концерт-майстор на операта в Анкара. Бяха такива години, че не желаех да се връщам в България и заминах за Германия. Сега съм щастлив пенсионер с немска пенсия. Неприлично висока е – 1800 евро. Тук за 18 години стаж получавам 57 лев. Но това сме музикантите – пътници”, сподели Видол Видолов.
С шествие, водено от Духовия оркестър, бивши и настоящи ученици дефилираха до общината, след което се отправиха към Градския дом на културата за тържествения концерт.