“Къде си вярна, ти любов народна” и откъси от “Епопея”-та в изпълнение на деца от малцинствата на ОУ “Йордан Йовков” оживиха Музея на Съединението
Кочо Честеменски и Спас Гинев убиват своите жени и деца, а след това сами себе си. Техният пример е последван и от други въстаници. Емоционално изречените исторически факти се редуват с мултимедийни презентации, възрожденски песни и стихове на урок по родолюбие в Музея на Съединението. Впечатляващото е, че главните действащи лица са ученици от училище „Йордан Йовков“, където 100% от учениците са от етническите малцинства. Участниците в открития урок от 5, 6 и 7 клас показаха солидни знания, на които могат да завидят много техни връстници от останалите училища. В продължение на един учебен час ромите разказваха за емблематични моменти от подготовката на въстанието и за неговите герои.
„…Без подкрепа остава четата на Христо Ботев. Тя преминава река Дунав на 17 май и стъпва на българския бряг при Козлодуй. Само 28-годишен, Ботев изрича своето верую: „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество. Думи страшни, истински, отнасящи се за всеки, който би посветил живота си на родината”, разказват без каквато и да е помощ от учителите участниците в своеобразния спектакъл по повод 140 години от избухването на Априлското въстание.
„Постарахме се много, имаше голяма предварителна подготовка – децата търсиха сведения по поставени им задачи, правиха проучвания, запознаха се с репортажите на Джанюариъс Макгахан – американския журналист, изследвал зверствата, извършени след неуспеха на Априлското въстание. Част от мултимедийната презентация, която представяме, също е дело на децата”, обясни преподавателят по история Дорияна Димитрова, която е сред тазгодишните номинирани за почетна значка за Пловдив.
Възрожденски песни и откъси от Вазовата „Епопея на забравените” истински развълнуваха родители и гости, събрани в музея. Шестокласничките Весела Стоянова и Перихан Мустафа блеснаха като солистки при изпълнението на „Къде си вярна, ти любов народна”. А съучениците на „героите” в открития урок истински аплодираха отличниците, които нито веднъж не се наложи да получават жокер от учителите си, за да продължат по сценария.
„Изключително много се вълнуваха по време на подготовката, а и сега. Те се смятат за българи, макар че имат турско етническо самосъзнание. Пеят и рецитират с гордост. Наричат се българи в нашите часове по родолюбие”, обяснява Дорияна Димитрова.
Доказателство за това бе чувственото изпълнение на 7-класничката Ерика Коцева: „Когато в песен скръбта си излееш, олеква скръбната жал. Народе, добре че умееш да пееш – как иначе би преживял.”
