Поклонението пред паметта на Васил Левски в подножието на Бунарджика събра днес множество ученици, учители, управници и граждани. От години честването не е било така смислено и вълнуващо. Основната причина бе словото, лишено от помпозност и клишета, на преподавателя по български език и литература в ЕГ “Иван Вазов” Илко Василев. 

levdsc06236

„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“ Това пише Левски в едно свое писмо до Панайот Хитов, а с живота, вярата и делото си изпълва тези думи със съдържание и дава най-категоричния отговор на един от вечните въпроси във философията на историята – дали времето ражда героите или великите личности са творци на епохите.

Сирашката участ и волята на вуйчото Василий са причините Васил Кунчев да се превъплъти в дякон Игнатий. Но младият дякон чува гласовете на народа и сърцето си, осъзнава по своему максимата „глас народен – глас Божи“ и напуска манастира, за да служи на Бога по най-достойния начин – служейки на народа си. Опитът от първата и втората българска легия и от четата на Хитов, превърнаха дякона Игнатий във Васил Левски. Така в тъмните години на игото кървавата гръд на Майка България откърми поредното свое героично чедо. Да, времето роди своя герой – Васил Левски, но с великите си дела героят Левски израсна в Апостол на свободата, в най-достойния син на Отечството и започна да преобръща времето.

Като в притчата за сеяча Апостола тръгва сред народа, за да проповядва идеите на свободата. Учи българите не да се молят, а да се борят за свободата си. Сее в българската душа вярата в задружните народните сили, честно и открито заявява, че пред олтара на свободата всяка жертва е нищожна, а жертвите в „кървавата сватба“ ще са много. Рисува пред вперените в него робски очи своята мечта за чиста и свята република, в която всеки – българин, турчин, грък, арменец, евреин ще е свободен и равен пред законите. Кълне се, че мечтае да види отечеството свободно, а „ако ще да ме наредят патките да паса“, защото вярва, че свободна България трябва да се управлява от знаещите и можещите, а не от заслужилите. Тази проповед събужда хиляди от робския сън. Така Апостола променя времето и се превръща в творец на историята. Стореното от него не може да бъде заличено дори от бесилото. Посятото дава своите плодове, заклетите от Левски голобради юнаци следват примера на Апостола в кървавата жътва на Априлското въстание, а строителите на съвременна България записват в Търновската конституция, че „всякой роб, щом влезе на българската територия, става свободен“.

Днес родината ни е свободна, но съхранена ли е святата норма, която Апостола създаде с живота и делото си? Вярваме ли като него в силите на народа си, браним ли свободата си, готови ли сме да се жертваме в името на Отечеството? Въпроси, на които всеки сам трябва да си отговори.

Петък е днес и ако сме тук, за да се поклоним пред най-свидната жертва на родината ни, ще превърнем този ден в разпети петък, ако се преклоним пред великото и безсмъртно дело на Апостола, този ден за нас ще е Възкресение, но пред нравствената норма Левски, смятам, че всеки от нас трябва и да се покае, така днешният ден ще е и ден на прошка.

Поклонение, преклонение и покаяние това сме длъжни да сторим днес пред теб Апостоле!

В минутата мълчание, която предстои, нека не свеждаме глави, нека се вгледаме в тези сиво-сини очи, да потърсим своите отговори на четирите въпросителни от последния ред на тефтерчето на Апостола, които той написа след думата НАРОДЕ. Да възкресим в душите си нормата Левски, да я браним чиста и неопетнена и да я предаваме на децата си, за да я има свободна България и утре, и завинаги.