Изследователите на живота и делото на Левски са все още в сериозен дълг към него. Освен че гробът на най-великия син на България е загубен, че заради упорството на придобилата гражданственост погрешна традиция датата на смъртта му се отбелязва един ден по-късно, оказва се не е сигурно и кога е роден.
В поредицата инициативи, организирани от Обществен комитет „Васил Левски“ по повод 143 години от кончината на Апостола, бе и лекцията на Видин Сукарев от Историческия музей в Пловдив днес пред ученици от Хуманитарната гимназия. Той говори за малко известния спор относно рождението на Дякона.
-Кое ви провокира да направите изследването за рождената дата?
-В официалната историческа наука този въпрос не се счита за спорен. Поради проявената небрежност от първите изследователи годината 1837, а заедно с това и датата 6/18 юли остават недоказуеми към настоящия момент. Те се основават на твърдения на роднини и заключения на автори, допуснали немалко хронологически неточности при други случаи. На практика няма запазени документи. Една единствена личност е посочена, че има заслуга за събирането на данните и това е братовчед на Левски, роден през 1947 година. Васил Генчев Караиванов обаче е 10 години по-малък. Много сериозен дълг имат първите изследователи на живота на Левски. Нормално е те да са методически неподготвени – Захари Стоянов, Стоян Заимов, Яков Кирков. Лошото е, че веднъж оставени несигурни, тези данни са довели до възможност за спекулации. Наистина има исторически данни, които показват, че Левски е бил по-млад и вероятно наистина не е роден през 1837 година. Сякаш логично изглежда раждането му да се постави в самия край на 30-те или началото на 40-те години на века. Ученият Александър Алексиев твърди, че Дякона е роден 10 години по-късно – 1846 година, понеже има известни данни за това. Но има и факти, които опровергават подобно предположение.
-Като имаме предвид биографията му, възможна ли е такава разлика от 10 години?
-За мен лично 10 години са твърде много. Сигурната горна граница е 1843-а. Самият Левски пред турския съд твърди, че е на 26-27 години. Запазени са протоколите от разпитите и на турски език – не с цифри, а с думи, е написано това.
-Как го тълкувате, като опит за заблуда ли?
-Да, по-скоро е опит за заблуда от негова страна. Захари Стоянов е далече от професионалния биограф, но казва, че Левски през целия си живот се е криел и за него е много трудно да се намерят каквото и да било факти. Дори от съвременниците му, които не са знаели особено много неща за него. Спекулациите ме накараха да издиря всички източници и данни, които могат да ни дадат информация за рождената дата и година.
-Каква е вашата теза?
-Възможно е да не е роден през 1937 година, но отхвърлям тезата да е 1946-а.
-Много шум се вдигна около начина, по който трябва да се преподава българска история в училище, около учебниците и учебните програми.
-Моята теза е малко по-различна от истерията, която се разигра в публичното пространство. За мен е по-важно кой преподава, а не какво пише в учебника. Важно е как учителят мотивира и насочва децата да работят, неговите тълкувания. В учебната програма трябва да се акцентира на Българското възраждане, революционерите, културно-просветната борба. Това е най-оптимистичният период и може да стане повод за последващо Възраждане в наше време.
