Средният резултат на държавния зрелостен изпит по БЕЛ е 57,53 точки, което се равнява на 4,27. Това обяви на пресконференция в МОН директорът на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ Евгения Костадинова. На втората матура зрелостниците са постигнали средно 69,27 т. (много добър 4,81) – с две точки повече от миналогодишния резултат.
Министерството на образованието и науката представи анализ на резултатите от матурите.
Образователният министър Красимир Вълчев заяви, че данните са сходни и съпоставими с предишните години. От матурата по български език и литература (БЕЛ) са с една точка по-ниски, а по другите предмети резултатите се обуславят от това, че учениците избират на матура по кои предмети да се явяват. Миналата година средното постижение бе 58,48.
Данните от резултатите показват, че максимални 100 т. на държавния зрелостен изпит по български език и литература са постигнали 46 зрелостници, а на матурата по профилиращ предмет – 134. Миналата година броят на пълните отличници на първия изпит е бил 24, а на втория – 74. По две пълни шестици имат 279 зрелостници, което е с 28 повече от предходната година.
„Не можем да очакваме нещо различно, системата е същата. Випуските са до голяма степен сходни, така че и резултати са сходни. Това, което системата не е направила към настоящия момент, поради няколко обективни причини, е така наречената оценка на добавената стойност и оценка на развитието, която трябва да съпоставя резултатите на една група ученици на входа и на изхода на един етап на образование. Това е ни една от амбициите ни за следващите месеци”, посочи той.
Като цяло по повечето предмети резултатите са по-високи от миналогодишните. Зрелостниците, избрали за втора матура математика, са постигнали средно 75.79 точки, което е с над три повече от 2024 г. По-високи са и резултатите по физика и астрономия, история и цивилизации, информационни технологии.
Тази година на втората матура най-висок е успехът по английски език за ниво В2 – 74,76 точки.
По думите на образователния министър основен проблем остава ниският брой зрелостници, завършили профилирана подготовка, които са избрали матура по математика, физика и химия.
„Те са ниски като брой, ниски са и като процент. Липсата на достатъчно зрелостници, които да избират матурата по математика, физика и химия поставя пред предизвикателство инженерното ни образование, както и редица важни индустрии. Един от най-важните въпроси за социално-икономическото ни развитие е да подобрим резултатите по математика и природни науки“, посочи Вълчев.
За първи път бе представен и анализ на дела на задачите за умения за разбиране и прилагане на наученото. На матурата по български език и литература те са 98%, като само една от тях изисква чисти знания. По история и цивилизации задачите за умения са близо 90%, по математика, география и икономика – над 83%.
По български език и литература данните на МОН показват, че над 80% от зрелостниците се справят с извличане и обработка на информация от текст и диаграма и успешно откриват проблем. За първи път в изпитния тест има комуникативна задача, в която зрелостниците влязоха в ролята на мотиватори (21. задача) и резултатите показват 75% успеваемост. Затруднения срещат при задачи за пунктуация, за слято, полуслято и разделно писане, за употреба на пароними, за съгласуване по число между подлози и сказуемо. При литературните задачи затрудненията са свързани с разчитане на конкретен смисъл на цитат от изучен текст или с осмисляне на конкретно твърдение и съотнасянето му към изучен текст. Предизвикателство за зрелостниците е и създаването на кратък текст – интерпретация на дадена тема в изучен и в неизучен литературен текст.
Продължава тенденцията за повишаване средния успех на държавния изпит по професионална квалификация. Тази учебна година гимназистите са постигнали оценка много добър (4.56), което е с пет стотни повече от предходната и с 27 стотни увеличение спрямо 2022/2023 г.
Най-висок е резултатът (5.01) на зрелостниците, които са защитавали дипломен проект, като пълните шестици при тях са 2029 (15.49%). Гимназистите, които са се явили на писмена разработка по тема по теория и изпит по практика, са постигнали средна оценка добър (4.12). Пълните шестици са 162.
Най-добри са постиженията на зрелостниците, изучавали специалности от професии в направления Администрация и управление, Информатика, Архитектура и строителство, Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг.
Огромни разлики между училищата, не между областите
Министърът заяви, че това, което виждат от държавните зрелостни изпити и тази, и предходните години, са високите различия.
„Не толкова и само между области, колкото между училищата. Има външни фактори – в райони имаме по-голяма концентрация на ученици от семейства, в които не се говори български език, семейства с по-ниска отговорност на родителите към образованието. Имаме висока степен на образователно детерминирана сегрегация, защото класираме учениците след 7 клас по резултати“, посочи Вълчев и допълни, че ще бъде сериозно поставен въпросът за образователната структура.
„Имаме слаби резултати и заради това, че системата ни стана по-включваща. Учениците преди средно учеха 8 години, сега – 10, но с много ниски резултати 12 клас. Една част от тях не полагат матура или не полагат матура на първата сесия, по-късно я полагат. Системата ни стана и по-избутваща. Виждаме го и при съпоставката на вътрешното и външното оценяване“, каза още министърът на образованието.
