На този ден има надежда. Само надежда. Спестяваме всичко на учителите, защото им поверяваме на отговорно съхранение надеждите си за нашите деца. На този ден ги обичаме и ги заклеваме, че ще си поискаме надеждата, ако почувстваме страх.
Защото този ден е и на страховете ни – кой ще се докосне до мечтите на децата ни. А дали и те са готови да споделят мечтите си.
От страх не им казваме, че ако днес преподават така, както са преподавали вчера, ограбват нашите деца за утре. Не им казваме, че истински успешен учител е този, от когото няма да имаме нужда отново.
Не им казваме, защото вярваме, че те знаят това. Затова на 15 септември ги обичаме.
Този ден може и да е на безмълвието. Нищо не казваме. Само таим надежда и обичаме.
Затова наоколо е толкова светло.
Това е светъл ден!
