Туристически походи, състезание по изкачване на стълбите към паметника на свободата, състезание по ориентиране в района на командния пункт на ген. Столетов, посещение на бойните позиции, прожекции на филми и открити уроци ще отбележат 138-та годишнина от Шипченската епопея. Кулминацията на тържествата е днес. Традиционният Открит урок по история пред Паметника на свободата тази година ще бъде с доц. Марко Златев.
През целия ден на 22 август в Мултимедийната зала на Национален музей „Шипка” ще бъдат представяни документални филми за Шипченските събития. Тържествата ще завършат с концерт на ансамбъла на Въоръжените сили и тържествена вечерна проверка.
Малко известни факти за Шипка:
- Истинският връх Шипка се намира на север от главното било е висок 1232 м. На този връх се е намирало главното командване при отбраната на прохода. Върхът, където се намира днес Паметникът на Свободата се е наричал връх Свети Никола, но 1951 г. с указ му е дадено ново име – връх Столетов. По незнайни причини през 1977 година тогавашното управление отново „решава“ да преименува името на върха, като уж връща историческото Шипка. Но става бъркотия, защото връх Шипка вече съществува. Така че Днешния връх Шипка е „изкуствено“ преместен с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола.
- Идеята за изграждането на паметник е предложена още на заседание на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879-а, но се осъществява чак след 45 години. На местата, където са се водили Шипченските боеве, са построени множество възпоминателни паметници, най-големият от които е Големият руски паметник. Едва през 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка“ се взема решение във връзка с 45-та годишнина от Шипченската епопея да се положат основите на монумент в памет на загиналите руски воини и български опълченци. Избрана е най-високата точка в околността – връх „Свети Никола“. Но за самия паметник няма проект. Изготвянето на проекта се забавя цели 3 години и накрая едва на 3 юни 1924 г. е обявен конкурс с краен срок 31 декември. Резултатите от конкурса са анулирани. На 30 ноември 1925 г. се провежда втори, на който най-висока оценка получава проектът на архитект Атанас Донков и скулптура Александър Андреев. На 3 февруари 1926 г. е сключен договорът за започване на строежа .
- За главен майстор е назначен Илия Мъглов. Той обаче изкарал паметника до нивото на костницата и поради суровите условия хората му се разбягали и изоставили строежа. Назначават нов главен майстор – Пеньо Колев,познат още като Пеньо Бомбето. Три години той хората му строили паметника. Работниците с нечовешки мъки издържали тежкото изпитание. Грубите камъни се извозвали от кариерата до върха с два чифта биволи чрез специално изработени метални коли. В една кола можело да се превозят до един тон каменни блокове. Пясъка са го карали от Мъглиж до Шипка с каруци, а оттам към върха в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра. Нямало дори коларски път до върха, защото ерозията заличила стария път през прохода. Хората от Шипка и Мъглиж направили нов път доброволно. Цимента, бетонното желязо и дървения материал превозвали от Казанлък до с. Шипка с камиони, а до върха – с катърите, волски коли и конски каруци. Времето в планината много често било мъгливо и дъждовно. Строежът вървял трудно и бавно. Каменната кула е завършена в груб строеж едва през лятото на 1929 г. Но през септември същата година строежът изведнъж се спира по политически причини.
- Според първоначалния проект на паметника, на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Той бил вече отлят в Софийския военен Арсенал от група майстори, но именно този 8-метров лъв създал много проблеми на авторите на проекта и на българските правителства по време на строежа на мемориала. Трябвало за се пренесе на върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до заветния връх. И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. „Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!“, отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа. Възниква сериозен политически натиск от страна на Румънското правителство. Тогава министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг. Веднага след тази стъпка обаче едновременно реагирали Гърция и Турция. Все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и всички гледали на България с лошо око. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор. Под този международен натиск от Румъния, Гърция и Турция, нашите политици „свалят“ лъва от върха на паметника и го „поставят“ на козирката над главния вход от северната страна при това обърнат на… запад. Тогава мълниеносно реагирала Сърбия. Пак се събрал Министерският съвет и накрая било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли Освободителите. След това решение българите приели всичко на майтап. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират.
- Паметникът е изграден на грубо от каменни блокове доломит. Главната врата от север е направена от желязо и доставена за монтаж. Оказало се обаче, че един огромен каменен блок пречел вратата да бъде монтирана на мястото си. Повече от 10 см от камъка трябвало да се премахне, за да влезе вратата в отвора. Вместо каменоделци бил поканен един италианец, който се наел да премахне пречещото парче чрез контролирано взривяване. Той пробил 7 отвора и след взрива камъкът бил отсечен с точност до милиметри и вратата влязла абсолютно точно на мястото си.
- И още един любопитен факт за Шипченските боеве. Става въпрос за Пълното лунно затъмнение, което е станало на 11 срещу 12 август 1877 (стар стил), в най-напрегнатата нощ от шипченската епопея.
