Предложението на първата паралелка по модела 1:1 в ЕГ “Иван Вазов” е ежегодно патронният празник на училището да бъде отбелязван с образователна обиколка по един от възможните маршрути
Сайтът съдържа картинна галерия с творби на ученици по мотиви от Вазови произведения, разработени и излъчени по БНТ уроци от преподавателя Елена Вързилова, дигитални игри за писателя, видеа с авторите на театрални постановки, интервюта с наследници
Откъде идва името на улица “Иван Вазов”, коя е сградата, в която Патриарха редактира в. „Народний глас“ и сп. „Наука“ и къде в Пловдив той изгражда свой дом. На тези въпроси дава отговор сайтът „Патронен празник на ЕГ „Иван Вазов“, разработен от 11 ж клас на езиковата гимназия. Той бе представен на втората национална училищна конференция „Българската история в творчеството на Вазов”, която събра участници от училища в страната, носещи това име. 11-класниците от първата паралелка, която се обучава по модела 1:1, предлагат идея за ежегодно честване чрез образователна туристическа обиколка из местата в Пловдив, които са свързани с Патриарха. Те са разработили няколко маршрута с кратка информация към всяка точка от него. Авторите на сайта ще бъдат и гидове на желаещите да станат съпричастни към любопитни моменти от миналото, за които са подготвили специални изненади. Предстои до месец-два проектът ще бъде осъществен за първи път, като в следващата година щафетата ще бъде предадена на по-малките ученици от френската паралелка.
Освен историческия маршрут сайтът ще съдържа картинна галерия с творби на ученици по мотиви от Вазови прозведения, уроци за Патриарха, разработени и излъчени по БНТ от преподавателя по български език и литература Елена Вързилова, дигитални игри за писателя, видеа с авторите на театрални постановки по негови творби, интервюта с наследници.
Откъде идва името на улица „Иван Вазов“?
“Към града. Поетът, министърът на просветата, Омарчевски с госпожата си, брата на поета – генерал Вазов, столичните писатели, висшият персонал на Министерството на просветата и представители на столичния печат излязоха зад гарата, гдето една широка колесница, окичена с лаврови венци, очакваше да понесе госта към града. Вазов се качи в колесницата и тя бавно бе повозена от два гиздави коня. От двете страни на тротоарите децата на Пловдив с букети от живи цветя обсипваха народния любимец… Шествието начело с конна военна музика и ескадрон кавалерия навлиза към центъра на града по Станционна улица.”( във в. Югъ, 23 ноември 1920 г.)
Озовавайки се на точката „НБ „Иван Вазов“, посетителите научават, че е основана през 1879 година като Пловдивска народна библиотека по инициатива на Йоаким Груев от Александър Башмаков, който става и неин пръв директор. На 15 септември 1882 г. е открита за читатели и до Съединението изпълнява функциите на национална библиотека на Източна Румелия.
На днешната ул. „Бетовен“ №3 през 1881 г. Иван Вазов изгражда свой дом, в който живее до есента на 1886 г. Тук създава част от произведенията, които по-късно ще го дарят с всенародно признание и почит.
Любимата на Иван Вазов беседка на ул. „Велико Търново“ пази спомена от посещението на писателя в Пловдив повече от сто години. Къщата, в чийто двор се намира, е построена през 1913 година от богатия пловдивчанин Личо Личев. Павилиона Вазов посещава през 1920 година и тъй като прекарва много време там, постройката получава символично и неговото име.
На ул. „Хр. Г. Данов“ пък се намиран къщата на Йоаким Груев и сградата, в която Вазов редактира в. „Народний глас“ и сп. „Наука“, паметника на Захарий Стоянов в Дондуковата градина, дома, в който е живял Патриарха на българската литература, емблематичната Първа мъжка гимназия, където са преподавали и учили плеяда наши поети и писатели. Сега на мястото на къщата на Йоаким Груев е настанена детска градина ,,Майчина грижа”.
На точката: „Регионален исторически музей“ може да се прочете информация, че от 6 октомври 1880 г. Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател.
