100 университетски преподаватели се подписаха под отворено писмо до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев по повод въвеждането на задължителния предмет „Добродетели и религии“ в училищата.
През последните месеци се проведоха серия от публични събития по темата. Родителите и учениците ще могат да избират между три варианта на учебна програма: „религия – православие“, „религия – ислям“, и „добродетели/етика“. Основният мотив за промяната е засилване на възможността училището да възпитава учениците в добродетели.
Ето становището, изразено в писмото:
Не стана ясно как точно ще се вмести хорариумът на новия предмет в съществуващите учебни планове, какво точно ще отпадне, за да се направи място за него, как точно ще се организира изборът и обучението по трите варианта, кои учители ще го преподават и как ще се квалифицират те.
Не стана ясно и каква всъщност е добавената стойност на тази инициатива. Ако целта е в училище да се изучава религия, това е възможно и сега в специализираните духовни училища, както и във всички останали училища, само че незадължително. Обучението се провежда в рамките на избираем предмет с три варианта: „религия (християнство-православие)“, „религия (ислям)“ и „религия (неконфесионално обучение)“.
Ако целта е религиите да се изучават критично в техния исторически и философски контекст, това се случва и сега – в съществуващите хуманитарни учебни предмети – „човекът и обществото“, „български език и литература“, „родинознание“, „история и цивилизации“, „философия“, „гражданско образование“, „изобразително изкуство“, „музика“. Ако целта е да се развиват добродетели, положителни нагласи и ценности, това също присъства като образователна цел в съдържанието на училищното образование.
Спецификата тук е, че тази образователна цел е хоризонтална, т.е. присъства в учебните програми на всички съществуващи предмети. Проблемът, изглежда, е, че не се изпълнява. Всъщност е трудно да кажем със сигурност, защото българската образователна система не е създала инструменти и процедури, които да проверяват постигането на този тип цели. Това обаче е системен проблем, който не може да се реши с въвеждането на един задължителен учебен предмет.
Ако можеше да стане така, има дълъг списък от важни хоризонтални образователни цели, за всяка от които следва да въведем по един нов предмет – всяка от ключовите компетентности за учене през целия живот, критично мислене, творческо мислене, аналитично и системно мислене, функционална грамотност, културна и медийна грамотност, цифрова и технологична грамотност, социално-емоционални умения, здравословен начин на живот, работа в екип, устойчивост, адаптивност и лидерство, междукултурна компетентност, и т.н.
Нещо повече, развиването на добродетели, нагласи и ценности във висока степен зависи от благополучието на учениците, т.е. физическото и психическото им състояние докато участват в образованието. Ключово влияние върху благополучието има не само какво се учи в даден час, а каква е културата на отношенията в училище – зачитат ли се достойнството и правата на учениците, могат ли да участват в определянето на правилата и тяхното прилагане, има ли доверие между участниците в образователния процес – ученици, учители и родители.
Развиването на добродетели, нагласи и ценности не е единствената задача, с която българското училищно образование не се справя. Българските ученици са най-функционално неграмотни в ЕС (PISA, 2022 г.). Училището вместо да преодолява образователните неравенства, ги усилва (пак там). Българите са с най-ниско ниво на медийна грамотност и съответно са най-податливи на дезинформация в ЕС (MLI, 2023 г.). Предпоследни сме в ЕС по цифрова грамотност (Евростат, 2023 г.). Българските ученици имат ниско ниво на социално-емоционални умения и съответно водят изключително нездравословен начин на живот (OECD, 2023 г.).
Изводът от всичко това, и още много други данни, го прави Българската сметна палата през 2024 г. и той е, че българското училищно образование в системен план не предоставя равен достъп до качествено образование, което е една от основните му законоустановени цели. Очевидната причина за това е, че то упорито отказва да се реформира и използва всяка възможност да отложи решаването на все по-наболелите проблеми.
Въвеждането на задължителен учебен предмет „Добродетели и религии“ не добавя никаква образователна стойност към съществуващите вече възможности в българското училищно образование. Извеждането на преден план на тази инициатива изглежда цели отместване на общественото внимание от необходимите реформи. Дори и да не е така, въвеждането му в една нереформирана система, може да доведе само до проблеми, тъй като ще увеличи обществените очаквания и ще създаде допълнителни организационни и кадрови трудности за системата.
Също така трябва да се има предвид, че България принадлежи към цивилизационна общност, обединена около човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на правото и човешките права. За да се избегнат възможни противопоставяния на вероизповедна основа, държавите от тази цивилизационна общност следват принципите на секуларизма, т.е. религиозните институции са отделени от тези на държавата; не се допуска дискриминация, основана на религия; свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание, както и на религиозни или атеистични възгледи, са ненакърними. Тези принципи се гарантират и от Българската конституция.
Отношението между религиите и образованието е ясно установено в редица международни инструменти. Според тях държавата зачита и урежда правото на родителите да осигуряват образованието и обучението на децата си в съответствие със своите религиозни и философски убеждения. Същевременно като основна цел на образованието се посочва цялостното развитие на човешката личност в дух на уважение към човешките права и свободи, както и съдействие за разбирателството и търпимостта между различните народи, расови и религиозни групи.
Към тези принципи се придържа и настоящата българска нормативна рамка в областта на образованието. Законът за предучилищното и училищното образование постановява, че образованието в България е светско, затова в училище се забранява налагането на идеологически и религиозни доктрини. Едновременно с това идеологии, доктрини и системи от възгледи се изучават за постигане на целите на образованието, сред които е и формирането на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин.
Въвеждането на задължителен учебен предмет „добродетели и религии“, доколкото чрез него се въвежда задължително религиозно обучение, противоречи на цивилизационната принадлежност на България, както и на посоката на политическото и общественото ѝ развитие. То ще накърни права, които към момента са гарантирани, и ще създаде напрежение между правни норми, което към момента не съществува. Не на последно място, инициативата изглежда цели активирането на нов болезнен обществен разлом, този път на религиозна и вероизповедна основа, който да усили още повече разделението в българското общество.
Не бива да се пренебрегва и настоящият политически, вкл. геополитически, контекст. От поне десетилетие вече сме свидетели на хибридна агресия срещу западната цивилизация – основно от страна на Руската федерация, но подпомагана и от други актьори от глобалния изток и юг. През месец февруари 2022 г. тази агресия придоби и военно измерение – Руската федерация нахлу в съседна Украйна, като войските ѝ не са отблъснати и до днес.
Скоро след това Руската федерация обяви България за неприятелска държава, което също продължава и до момента. Българската държава и нейните институции започнаха открито да признават, че страната е обект на руска дезинформация, пропаганда и опити за прокарване на руско влияние.
През последните дни медийни публикации разкриха, че в много от българските държавни училища, вкл. с подкрепата на Министерството на образованието и науката и неговите регионални подразделения, от години се провеждат редица на пръв поглед езиково-културни, но при по-внимателен анализ потенциално пропагандни, инициативи с участието на руското посолство и Руския културно-информационен център, Руската православна църква, както и други държавни и частни руски организации.
Отдавна е известно, че председателят на Синдиката на българските учители, несъмнено най-влиятелната съсловна организация в сектора, е активен член на санкционираното по глобалния американски закон „Магнитски“ движение „Русофили“. Както виждаме от данните на Евростат, от 2014 г. насам изучаването на руски език в България следва траектория обратна на тази в другите европейски държави, т.е. на съществено повишаване на интереса, като през 2023 г. учениците в гимназиалния етап, които изучават руски език, са почти 30%.
В този контекст преглед на учебниците за съществуващия избираем учебен предмет „религия (християнство-православие)“, който както разбираме следва да се трансформира в новия задължителен предмет „религия – православие“, установи, че под прикритието на познания за православната вяра се прокарва евразийска идеология, свързана с президента на Руската федерация и негови любими идеолози. Съществени дефицити се откриват и в учебната програма на т. нар. „неконфесионална“ версия на този предмет.
В заключение считаме, че въвеждането на задължителен учебен предмет „Добродетели и религии“ няма добавена стойност за българското училищно образование, измества фокуса от необходимите образователни реформи, създава условия за разделение в обществото, създава възможност за разпространяване на вредни идеологии сред всички ученици, и с всичко това рискува да допринесе за отклоняване на страната от западния й цивилизационен курс. Затова призоваваме министър Красимир Вълчев незабавно да се откаже от тази инициатива.
