Образователната система не трябва да задълбочава образователните неравенства, а да ги преодолява, казва председателят на център „Амалипе”
Деян Колев е председател на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”. Философ по образование. Носител на почетния знак на президента за изключителен принос и заслуги за утвърждаване и защита правата на децата в Република България и по повод 25-годишнината от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето. „Амалипе” и екипи та 17 училища от Пловдивска област, които работят по проект „Всеки ученик може да бъде отличник” се събраха днес на областна конференция за споделяне на добри практики и успехи при работата с ученици и родители от малцинствата.
– Г-н Колев, проектът „Всеки ученик може да бъде отличник” има за цел да намали отпадането на ромските деца от училище и да стимулира обучението им и след 8 клас. Какви са резултатите на практика обаче ?
– Много от училища развиха чудесни практики, които си струва да бъдат приложени от останалите. За пореден път се убедихме, че българският учител е изключително иновативен и творчески, когато му бъде дадена възможност да работи на спокойствие. Успехите са в няколко направления – работа с родители и с ученици, създаване на ученически парламенти, определянето на ученици наставници, въвеждане на часове по СИП за интеркултурно образование и работа с учителите. Това са и четирите стълба, по които правим интервенцията във всяко училище в рамките на проекта. Резултатите са наистина много добри – в училища от проекта отпадането на децата беше намалено от 2,4% преди три години под 0,5, което доста под средното за страната.
– Кои са пловдивските училища, включени в проекта?
– В областта имаме 17 училища, това е един от силните региони. Освен „Панайот Волов“, които са домакини на конференцията, участват и училища от Караджово, Граф Игнатиево, Христо Даново и други, в които има концентрирани деца от ромски произход. Нашата идея е да работим не само с такива училища, в които има 100% ромски деца, но и в етнически смесени училища.
– Не е ли предварително обречено обучението в училища със 100% деца от ромски произход, които са разположени в гетата?
– Трябва да направим разграничение между училища, които са единствени в населеното място, и училища в големите градове. В малките градчета това е обективна демографска тенденция. Това е така и в част от етническите квартали на градовете. За мен по-тревожният проблем е, че много училища извън махалите започват да се сегрегираг в резултат на това, че при записването на повече ромски деца, българските родители изтеглят своите. Това е притеснително, тъй като все повече ще са училищата със записани ромски деца. Образователното ниво в ромската общност се повишава, това е обективен процес. Все повече ромски родители инвестират в образованието на своите деца, записват ги в училища извън махалите. Този процес на смесени училища трябва да бъде подпомаган от общините, за да могат ромските деца да учат където пожелаят.
– Вярно е, че ги записват извън махалата, но това са по-заможните родители. Има фамилии, които не са излизали от гетото с години.
– Това е много голям проблем. Но в квартали като Столипиново и Шекер махала няма как да няма училище. Ще има и такива училища, това е неизбежно. Тук въпросът е първо да се работи за повишаване на качеството на образованието в тези училища, така че децата след 8 клас да продължат в средни училища. Трябва да се работи и за промяна нагласите на родителите, които да нямат притеснение, че децата им няма продължат образованието си . Защото основното образование дава образование, но не дава заетост. Това трябва много добре да се разбере. Заетост в целия свят дава средното образование.
– Каква е статистиката на отпадналите деца от етносите?
– В ромския етнос никой не може точно да ви каже, защото в Регионалните инспекторати от пет години не се води такава статистика. Но за страната се движи между 1,5 и 2% годишно по данни на Националния статистически институт. За центъра „Амалипе” е радостно, че в училищата, с които работим по този проект отпадането е около 0.5.
– Момчета или момичета напускат по-рано класната стая?
– Различно е при различните ромски групи. Процентът на момичетата е по-голям, което е в разрез с европейската статистика. В ЕС, с изключение на България и Румъния, отпадат повече момчета.
– В новия закон се предвижда основно образование да се завършва в седми клас. Имате възражения срещу тази промяна?
– Тези възражения ние ги имаме още от 2006 година с приемане на Националната програма за развитие на средното образование. Издърпването на 8 клас от основните училища за нас е грешка по няколко причини. Първо, така се дава шанс по-рано да се напуска училище . Около 10% от учениците напускат училище след основно образование. Това не са само роми, разбира се. Досега тези деца са били осем години в училище, а сега ще бъдат по-малко. Така не можем да изпълним основната цел – 11% рано напуснали, а ЕК е дала срок до 2020 година. С тази поправка в закона ние отстраняваме хиляди деца от училище една година по-рано. Може много да се възразява, че ще бъдат предприети мерки те да продължат в училище, но след като досега няма успех с тези 10 процента, как ще се случи това. Ние полагаме усилия да вдигнем процента на онези, които продължават след основно образование.
– Опасенията са, че това ще е удар върху основните училища.
– Особено в малките населени места, където учителите няма да изпълняват нормативите си с 5,6 и 7 клас. Така ще се наложи един учител да преподава по два-три предмета и това ще свали качеството на образованието. Моята прогноза е, че ще бъдат закрити поне още стотина училища, ако промяната се случи. Припомням ви, че след 2008/2009 година, след въвеждането на делигираните бюджети, бяха закрити 450 училища само за две години, предимно в селските райони. А България има нужда и от селски училища. Не може образованието да се концентрира в няколко големи града, където да е на ниво, а да закриваме училища на други места.
– Важно е обаче и какво качество предлагат тези училища.
– Аз ви гарантирам, че и там има качество.Има резултати, когато се приемат целенасочени действия, но има и деца, които не могат да си напишат името и са в шести клас. И в градовете ги има, и за съжаление не са само от ромски произход. Аз самият съм учител в средния курс по философския цикъл предмети и мога зда ви уверя, че когато дам да се пише есе, съм се хващал за главата от ученици, завършили основното образование. Не са от ромски произход и са напълно неграмотни. Не говорим за бъркане на пълен и кратък член.
– А сега, според проектозакона, няма да се повтаря до четвърти клас.
– Подкрепям тази идея. Когато има пропуски, трябва да се работи индивидуално, а не още от втори-трети клас да свикват с идеята, че са аутсайдери. Но възразяваме срещу ранния прием в езиковите и математическите гимназии. Това е грешка, тъй като на тази възраст учениците не са така ориентирани, че да правят подобен избор. Това ще издърпа от училищата децата на най-мотивираните родители и ще смъкне допълнително качеството в основните училища. Образователната система не би трябвало да задълбочава образователните неравенства, а да ги преодолява. Също така прпедлагаме между първо и второ четене на закона да бъдат вкарани промени за защитените училища. Не само че ще бъдат защитени , но и да се гарантира качеството на образование. Това може да стане, ако държавата дофинансира маломерните паралелки. Предлагаме да бъде въведена категория „Училище, което е единствено за населено място“,което може да бъде закривано единствено след допитване на населението. Очакваме сериозен обществен натиск за всичките ни искания, които ще бъдат внесени в комисията по образованието в парламента.
