Цялата родителска общност и учителите на СУ „Никола Вапцаров“ обединиха усилия и осигуриха дрехи, обувки, храна, техника и средства за наем на семейството на Марк, София и Дария
„Все още са много тревожни. Опитвам се да помогна с какво мога. Поставям се на тяхно място, когато преди 7 години се озовах от Лвов в Пловдив. Макар че и дума не може да става за сравнение между 2015 години и бомбите над Украйна днес“, казва 10-класничката от СУ „Никола Вапцаров“ Катя. Именно тя влиза в ролята на преводач и първи помощник на трите украински деца, които вече учат в пловдивското училище. Това са Марк, София и Дария. Братът е второкласник, а сестрите са разпределени, съответно, в трети и в шести клас.
„Доведоха ги майката и лелята, които все още са в шок. Живели са в Боярка – селище в Киевска област, и когато започват бомбардировките, цялото семейство тръгва към границата. Бащата също е тук, той е електротехник и техен приятел от Пловдив вече му е намерил работа“, разказва директорът на училището Елена Александрова. Децата обаче са били в клас само два дни, тъй като се разболяват от грип и в момента се лекуват у дома.
Още първия ден, в който украинските деца влизат в училище, директорът уведомява всички родители и по тяхна инициатива започва благотворителна акция за набиране на най-необходимото. Семействата дарили телевизор, лаптоп, дрехи, обувки, спално бельо, сервизи за хранене. Родител на второкласник купил мобилен телефон на Марк, след като момчето казало, че това е най-голямото му желание. А собственикът на магазин за перилни препарати срещу входа на училището купил и заредил картата за телефона. В добавка донесъл торба с прах, шампоан, почистващи препарати. Майка на друго дете от училището, която стопанисва книжарница, осигурила стекове с тетрадки. Наемателите на училищния стол пък се грижат ежедневно за закуската и обяда на украинските деца. От сдружение „Каритас“ пристигнали кашони с млечни продукти за семейството им.
„Наложи се на този етап да преустановим акцията, защото се събраха твърде много дарения“, поясни Александрова, която днес е закупила лекарства за болните сестри и братчето им със средства, предоставени от преподавател по български език, който не е от училището. Жената дошла на място, за да даде 500 лева, като помолила с тази сума да бъде платен наемът на квартирата им за месец. Тъй като той е 400 лева, с останалите Александрова осигурила нужните медикаменти за лечението на децата. Учителите от нейния педагогически екип също събрали средства, с които да бъдат покривани сметките за ток.
Засега и тримата се адаптирали добре, още повече, че учениците от съответните паралелки били изключително дружелюбни. София вече чете от книга за барбароните и с изненада открива, че украинският е много близък до българския. Марк получил пълно 6 на входящ тест по математика. По-големите трудности били за София, но пък неин пръв помощник е Катя, която учи в специалност „Текстообработване“.
„Ходя у тях всеки ден, за да им помагам с превод на уроците и да учим заедно. Надявам се бързо да свикнат“, казва гимназистката, която е не по-малко тревожна от случващото се в родината й. Защото там са нейният баща, баба и приятели. Доскоро искала да става екскурзовод, но след пандемията и войната е на път да се откаже от идеята, че туризмът е перспективен сектор и вероятно ще се преориентира, за да учи за преводач.
От четвъртък, когато се очаква да се върнат на училище, Марк, София и Дария започват допълнително обучение по български език по изготвена вече програма в рамките на 120 часа. Те ще учат по учебник за бежанци, издаден от „Каритас“.
Учениците от училището се включват и в кампанията на МОН “Деца помагат на деца” в помощ на българските училища в Украйна.
И Господь будет Царем над всею землею; в тот день будет Господь един, и имя Его едино.
Книга пророка Захарии 14:9
Коментарите са затворени.