Соня Киркова е начело на Хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ вече 28 години. Гимназията, направила изключително много за националното ни възраждане, сега организира дебат за бъдещето на хуманитарното образование. Пловдивското класно епархийско училище, създадено от Найден Геров през 1850 г., прераства през 1868 година в първата гимназия на територията на България. Ученици в нея са били Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Димитър Страшимиров, Панайот Пипков, проф. Асен Златаров и академиците Любомир Чакалов и Боян Петканчин. Знаковото училище е дало на страната изтъкнати държавници и политици, между които министър-председателите Иван Евстатиев Гешов, Константин Стоилов, Андрей Ляпчев и Георги Кьосеиванов.
„Мястото на хуманитарното образование в съвременния свят“ е темата на кръглата маса, която гимназията организира на 23 март в Актовата зала. Промяната на социума и мястото на човек в него, подмяната на реалния свят с виртуален и ролята на хуманитарните дисциплини за отстояване на автентичната личност са темите, по които ще дебатират участниците във форума.
- Г-жа Киркова, какво налага да се защити и преосмисли ролята на хуманитарните науки днес в 21 век, век на STEM науките?
- Има известно неразбиране за мястото, ролята и значимостта на хуманитарното образование. Защото проблемът в средните училища се оказва проблем и на университетите. Започваме да се увличаме по STEM науките, без да има конкретна статистика какви точно специалисти със средно професионално образование необходими. Това залитане отново ще доведе до нарушение на баланса. Очевидно е, че обществото има нужда и от едните, и от другите профили. Но не бива да нарушаваме демократичното право на свободен избор на образование. Този избор се прави на базата на личностните способности, дарби, нагласи, желания за реализация, съобразено с обществените потребности. Когато децата избират своето образование, те го правят и с осъзнаването как ще се реализират. Големите градове предлагат пъстра палитра профили и професии и право на всеки ученик и неговите родители е да направят свободен избор. По-добре да станеш добър художник, отколкото лош инженер, нали? Хуманитарното образование е национална кауза. Защото гарантира личностната и национална идентичност, съхранява и защитава националните ценности, отстояването на исторически корени. Къде се създават националната гордост и самочувствие – в часовете по български език и история. Националните интереси, толерантност към другостта, различността, ценностите на развитото гражданско общество – това пък са теми, които големият брой часове по философия дават възможност да бъдат дискутирани. Приобщаването към европейските и културни достижения е сред фокусите по време на големия брой часове по български и чужди езици. Това са причините, поради които трябва да защитим хуманитарното образование.
- За да не се окаже, че след години ще трябва да спасяваме него – това ли имате предвид?
- Точно така. Мярата е много важна. Дори в името на потребностите на пазара не може да нарушаваме правото на свободен избор.
- Доводите, които се изтъкват относно свиването на хуманитарните паралелки са, че много малък процент от учениците продължават образованието си в същото професионално направление.
- Напротив. Нашите ученици завършват висше образование приоритетно в хуманитарни специалности. Разбира се, че са налице изключения – имаме инженери, компютърни специалисти, ядрен физик, който вече е професор в САЩ. Но те са изключения. Между 10 и 20% са тези, които не завършват хуманитарни специалности във ВУЗ. От нашата гимназия са излязли чудесни юристи, икономисти, мениджъри и много учители. 9 наши настоящи преподаватели са бивши ученици. Училището е дало именити лекари, журналисти, социолози и психолози. Фирмите предпочитат нашите кадри, защото са „дялан камък“. Защото овладяват умения да общуват, а това е важно за бизнеса, имат широка обща култура. Цитирам ви мнения на собственици на компании. Давам си сметка, че пазарът има нужда от инжнерни кадри. Знам това и от съпруга си, който е инженер. Затова при нас не се подценяват математиката и природните науки.
- На форума сте поканили представители на висшите училища, ще излезете ли с документ в края на дебата?
- Очакваме от учените да изразят позиция какво е мястото на хуманитарното образование в съвременното общество, каква е приемствеността, подготвени ли са нашите ученици и как се реализират след завършването си. Това е важно, за да кажем на гимназистите, предпочели хуманитарния профил, че имат възможности за реализация, ако изберат такава специалност и в университета. Поканили сме и пловдивския митрополит Николай, който не пропуска нашите чествания за 24 май, за да се чуе и мнението на Българската православна църква в посока на развитието на хуманитаристиката и човешките ценности. Ще излезм с декларация за защита правото на свободен избор на образование, която ще изпратим в МОН. Разбира се, екипът на министър Красимир Вълчев и той самият също са поканени за участие в кръглата маса.
