Директорите станаха спринтьори в писане на справки и стратегии, какво се случва в клас – последна грижа

imgres

„Започва хайка за ученици фантоми”, „Поне 500 ученици фантоми в 16 училища”, „Проверки откриха ученици фантоми”, „Гимназия точи бюджета с ученици фантоми”. Заглавията са на публикации от 2010 година насам. Правя тази ретроспекция, за да внеса уточнение, че проблемът с фиктивното присъствие в клас съвсем не е от вчера. Както се опитаха да ни пробутат претоплена манджа с претенции за „разследване”.

Никакви хайки няма да свършат работа, както се надпреварват да обещават институциите, визирайки предстоящи внезапни проверки при поредния изваден на светло факт. Който съвсем не е единичен случай и с това всички са наясно.

От март миналата година по заповед на МОН се прави преброяване на присъстващите в клас. Депешата на образователното министерство изисква от директорите да проследяват и докладват писмено движението на учениците. Така, от една страна, щели да засекат отпадналите от клас, а от друга – учениците фантоми, които са фиктивно записани, но на практика не посещават училище. Директорите подават справка за децата, които трайно не посещават класните стаи или пък са били наказани с преместване. Школските шефове са длъжни да посочат  и конкретните срокове, в които учениците са престанали да посещават училище и са били записани в ново. Такива справки регулярно се подавали и преди това в просветните инспекторати, но били засечени измами в няколко посоки – ученици да се водят в две учебни заведения едновременно или пък в списъците да фигурират вече отпаднали. Какво се оказва – че и тази мярка не дава резултат.

Крайната цел е ясна – ако няма деца, няма и пари в бюджета. Тези, които са на ръба на оцеляването, заобикалят закона, за да си гарантират съществуването.

Миналата години се заговори за създаване на европейски регистър, с който да се проследява движението на учениците от едно училище в друго не само у нас, но и в цяла Европа, но създаването му явно не е приоритет към днешния ден.

Ако продължим списъка с нормативните документи, то всяко едно училище има програма за превенция за отпадане, която е в крак с националната стратегия.

Спирам дотук с програмите и плановете. Едно е сигурно – училищните директори станаха спринтьори в писане на стратегии. Стандартите към новия Закон за училищното и предучилищното образование съвсем ги довършиха. От ежедневни справки, таблици, анкети, комисии, обществени съвети и какво ли още не, те до такава степен са зарити в бумащина, че какво се случва в клас е последна грижа. Питам се как изпълняват заповедите малките училища. Или всички учители членуват поне в по пет комисии, вместо да си готвят уроците за следващия ден или да работят с изоставащите. Какво остава да имат време за среща със семействата на проблемните деца.

Най-лесно е да хвърлим вината за всичко на училището. Колко удобно да си измием ръцете с него. Кой друг да поеме отговорност, ако не училището – че първата майка за 2017 е на 13 години, че храната в училищния стол, взет под наем, не е здравословна, че доставчиците на плодове и закуски печелят на гърба на децата, че невръстни момчета и момичета си раздават шамари в клас, че дограмата е изгнила или че няма wi fi навсякъде в училищната сграда. Затова, че децата за функционално неграмотни и носят фалшиви бележки да извиняват отсъствията. Затова, че парите в бюджета не стигат. Но всички са наясно, че е по-лесно да уволниш учител, отколкото да изгониш ученик.

Къде са другите институции? Лидерът на Синдиката на българските учители предложи детските надбавки и социалните помощи да се дават от социални работници в училище, които ще изплащат пари само на родители, чиито деца посещават училище. Както е в Израел.

Добре. Констатираме фантоми, закриваме училището и…? Какво ще се случи с този немалък процент проблемни деца, които и без това с хиляди кандърми и обходи на учители по домовете, успяват да стигнат до класната стая? Че и да се задържат някоя и друга година. Какво научават – друга тема. В края на учебната година просто ще отчетем поредното увеличение на процента отпаднали.

Реформата няма да се случи само с нов закон, стратегии и отчети. А с единна политика. Училището се нуждае от подкрепа, не от санкции. Е, винаги ще се намери кой да злоупотреби, но това остава в сферата на допустимите отклонения.

3 КОМЕНТАРА

  1. Най-после една статия, написана с разбиране на проблемите на училището и проблемите му. Докато всички сме заринати в бумащина, анкети, докладни записки, отчети и работа в разни комисии, които изпълняват задълженията на “родители” и т.н., няма да време за провеждане на истинско учене.

  2. Категорично подкрепям горенаписаното. Шоково въвеждане на закон и прилежащите му наредби, с които заробваме учителите, объркваме ученици и родители, накрая наредба за психотест за благодарност. Ами ние психясахме от скудоумието ви, господа от МОН, Нищо от реформата не е обмислено и не произхожда от педагогическия опит. Има само няколко попадения…Не ни остава време за обгрижване на учениците, разговори с родителите, работа с институции в полза на учениците и т.н.

  3. Че то проверките не се извършват там, където цялото общество знае, че няма ученици, а в училища, където няма проблем или в училища, пред ръководството на което искат от РУО да се правят на важни. Законът е едно абсурдно недомислие, което е събрало в себе си по невероятен начин стари наредби, правилници и други нормативни документи, облечни с нови “по европейски” думи. А това, че нарушиха правата на сегашните ученици, като ги застават в 7 клас да получат свидетелство за основно образование, никой не коментира. Министърът на образованието се интерсува как да се добере отново до европарламента. На зам.-министъра, отговарящ за средното образование, фондация за Америка му казва какви зам.-директори да принуждава директорите да назначават след разходка до щатите. Но тези зам.-директори са “пази боже сляпо да прогледне”. Родителите св вживяват в правата си, а никой не иска да влезе в клас и да се опита да преподава, за да види, че децата искат внимание и много разговори с тях.

Коментарите са затворени.