Тази стихосбирка е малката ми победа над самата мен. Става дума за нещо, което не се е случвало, а аз го случвам в стиховете. Любов – кой не е минал оттам.
Признанието поетесата Димана Йорданова направи днес пред ученици от Френската гимназия, които я поканиха на разговор за поезията и любовта. 30-годишната авторка представи дебютната си книга “Жената и мъжете, които бях”, издание на „Жанет 45”. За стиховете й поетът и драматург Елин Рахнев казва:
„След тези стихове заспах старец и се събудих бебе. Отдалечиха ме от времето и света, разместиха фибрите ми, изтърбушиха меридианите ми. Скоротечно разфокусираха ехото ми, издълбаха стенанията ми. Но ги почувствах и като стриптийз на сълза, и солфеж от свечеряващи се птици. И ги отнесох в организма си без никаква съпротива, с тоталното усещане, че не мога и не искам да ги махна от себе си.“
За разлика от повечето литературни срещи, този път момчетата и момичетата от гимназията не просто бяха прелистили стихосбирката, а цитираха конкретни образи и заглавия и бяха любопитни да узнаят личната историята, предизвикала появата на книгата. Димана съвсем откровено призна, че когато е щастлива, не й се пише, така че именно любовната й драма отключила желанието да излее емоцията върху белия лист. И категорично заяви, че според нея щастливи стихове няма.
Покрай дебютната й книга, която вече има премиери в Пловдив и София, приятелите й във Фейсбук набъбнали от 380 на 2000, въпреки желанието й да държи профила си чист и подреден, както самата се изрази.
