Танци на етносите, игра на ластик, срещи на поколенията и Хор на учителите на празничното честване в Драматичния театър
Феерия от цветове и танци на етносите, игра на ластик с намигване към миналото, срещи на поколения учители и ученици белязаха честването на 50-годишнината от създаването на СУ „Св. св. Кирил и Методий” тези вечер. В продължение на близо два часа сцената на Драматичния театър владееха талантите на училището, които прескачаха назад във времето, за да се върнат в настоящето, заредени с енергията на днешния ден.
Празникът започна следобед, когато около 200 ученици и учители, начело с мажоретния състав, преминаха по Главната улица и стигнаха до барелефа на светите братя Стария град, където поднесоха цветя.
„Днес празнуваме всички, които са били и сега са част от историята на училището. Всеки е оставил частица от душата си в него. Помним историята и вярваме в бъдещето. Утре зависи от днешния ни труд. Знаем и мечтаем, за да бъдем“, обърна се към присъстващите в залата директорът Таня Николова, която близо четвърт век стои начело на учебното заведение.
Стартът на церемонията бе поставен с внасянето на 5 знамена – на България, на Европейския съюз, на Пловдив и двата флага на училището – стария и новия.
Архивни черно-бели снимки се завъртяха във филма „Историята на едно училище“, за да върнат към годината на основаването му – с 29 паралелки и над 1000 ученици. Днес СУ „Св.св. Кирил и Методий“ определя себе си като екоучилище на щастието, то е иновативно и Гугъл референтно, с Монтесори класна стая и обучение по професиите “Танцьор” и “Дизайнер”.
Началникът на Регионалното управление на образованието Антоанета Пакова отправи поздрав към юбилярите и наруши сценария, като повика на сцената старши експерта по обществени науки, гражданско образование и религия Антоанета Кръстанова и директора на ЕГ „Иван Вазов“ Вихра Ерамян, чиято професионална кариера е свързана със СУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Водещата Дорис Хофман – преподавател по музика, прочете поздравителен адрес от президентската институция.
С кадри от емблематичния филм на Иван Ничев „След края на света“, които се завъртяха на екрана на сцената, бе дадено началото на спектакъла, пресъздаващ Пловдив от миналия век до сега. Публиката бурно аплодира български народни танци от различните фолклорни области – авторска хореография на преподавателите Боян Алексиев и Нели Карабахчиева. Последваха изпълнения на арменски, еврейски и турски танци. Истинско оживление настъпи при появата на гъдулар и танцуваща мечка, чието изпълнение представи ромския етнос.
Черешката на тортата, макар и след официалната част, бе изпълнението на Хора на учителите. В двора на театъра те изпълниха емблематични поп и рок песни, а за да присъединят и публиката, раздадоха предварително подготвени папки с текстовете на парчетата.
